Търсене

Между два свята

NZ – България

Етикет

Auckland

Обичам този град, който съчетава всички красоти, култури и изкушения на големия град и в същото време ми позволява да се усамотя на някой плаж, парк или дори гора – в самия град или на половин час път от него.

След репетиция със струнен квартет

1-20140520_165013

… а как небето свети – картина на Моне…
душата ми отпява светът на Албинони…
и две цигулки вечни, с галещи ръце
в изящна фуга с чèлото се гонят…

 

Вечер в двора

Все още топла вечер. Люлея се в градината сред падащия мрак и слушам как припява едно самотно щурче. Котето Софи се опитва да хване някаква закъсняла мушица.  Поредното пожълтяло листо нежно прошумолява и издъхва пред мен. Отнякъде се чуват удари на детска топка по сухия асфалт. Иначе е тихо, звуците на града са наистина далече.

Липсват ми миризмата на печени чушки, смеха на деца, шума на всички съседи гледащи мача и много щурчета, полудяли от щастие че са заедно, в топлата вечер, навън.

По Екзюпери..

„…Живях така сам, без да имам с кого да разговарям истински, докато преди шест години ми се случи едно принудително кацване в Сахарската пустиня. Нещо се бе счупило в мотора на самолета ми…
И така, първата вечер заспах върху пясъка, далеч на хиляда мили от каквото и да е населено място. Бях откъснат от света повече, отколкото някой корабокрушенец върху сал сред океана. Представете си моята изненада на заранта, когато едно странно гласче ме събуди. То каза:
— Моля… нарисувай ми една овца!…“

2013-12-021

Aко Екзюпери беше кацнал в Соrnwall park- Auckland, как ли щеше да започне тази история?…

На път към дома

Starets-3-640Виждам го обикновено в сряда, когато се прибирам по-рано от работа. Върви по тротоара в посока обратна на моята. Прегънат е като бастуна, с който се придържа прав. Дребни стъпки бавно и  упорито го придвижват напред. Кръгозорът му – няколко плочки и може би малка част от улицата. Винаги е облечен с кафяв костюм и шлифер. Понякога крайчеца на вратовръзката му леко се подава под закопчаната жилетка. Continue reading „На път към дома“

Има бъдеще

Дори не знаех, че има пълнолуние и затова златистото й лице ме изненадва от  чистото, безоблачно небе. Три дена вали, първите звуци които чух като се събудих пак бяха от дъжд и само си помислих – е, то е ясно, ще пеем с чадъри. Душ и кафе, безобразно рано е, 4 сутринта, но все пак е този единствен ден в годината когато се чувствам част от новия си свят и усещам как в жилите ми тече история. ANZAC ден, денят в който се почитат загиналите във двете войни – нещо като 2 юни, но в Нова Зеландия и Австралия му се отдава особено важно значение. Continue reading „Има бъдеще“

Слънчева следа

IMG_0404

… какъв трябва да бъдеш
за да оставиш такава
бляскава следа след себе си-
самото неотразимо слънце,
черен лебед
или просто себе си?…

Млада вечер

Обичам града, в който живея.

Днес – дълъг работен ден, от тези дето не свършват, и все някой те пита нещо, и все трябва да обясняваш,  да мислиш и да вземаш решения… А навън – прекрасен ден.

Най-сетне съм у дома. Половин час по-късно се разхождаме по крайбрежната алея и подслаждаме живота си със сладолед. Топъл вятър-вълшебник издухва мислите и умората и оставя само сини чувства и облаци от захарен памук. Млада вечер.

IMG_0080

И знам че утре с нетърпение ще чакам да свърши работният ден за да мога пак да се порадвам на града в който живея. И да напълня сетивата си с цветове и усещания за които още не съм открила думи…

Create a free website or blog at WordPress.com.

Up ↑

Craig's Ivory Soapbox

Because I can't afford the tower

Тодор Толев

блогче за общуване, споделяне и общи неща

KathySteinemann.com

Resources for Writers, Short Fiction, and More

bvtoshev

A topnotch WordPress.com site

През прозореца

Книгите са моят прозорец към света ...

Auckland Daily Photo

Auckland and New Zealand photography by Lachezar