Търсене

Между два свята

NZ – България

Tag

Auckland

Обичам този град, който съчетава всички красоти, култури и изкушения на големия град и в същото време ми позволява да се усамотя на някой плаж, парк или дори гора – в самия град или на половин час път от него.

След репетиция със струнен квартет

1-20140520_165013

… а как небето свети – картина на Моне…
душата ми отпява светът на Албинони…
и две цигулки вечни, с галещи ръце
в изящна фуга с чèлото се гонят…

 

Advertisements

Вечер в двора

Все още топла вечер. Люлея се в градината сред падащия мрак и слушам как припява едно самотно щурче. Котето Софи се опитва да хване някаква закъсняла мушица.  Поредното пожълтяло листо нежно прошумолява и издъхва пред мен. Отнякъде се чуват удари на детска топка по сухия асфалт. Иначе е тихо, звуците на града са наистина далече.

Липсват ми миризмата на печени чушки, смеха на деца, шума на всички съседи гледащи мача и много щурчета, полудяли от щастие че са заедно, в топлата вечер, навън.

По Екзюпери..

„…Живях така сам, без да имам с кого да разговарям истински, докато преди шест години ми се случи едно принудително кацване в Сахарската пустиня. Нещо се бе счупило в мотора на самолета ми…
И така, първата вечер заспах върху пясъка, далеч на хиляда мили от каквото и да е населено място. Бях откъснат от света повече, отколкото някой корабокрушенец върху сал сред океана. Представете си моята изненада на заранта, когато едно странно гласче ме събуди. То каза:
— Моля… нарисувай ми една овца!…“

2013-12-021

Aко Екзюпери беше кацнал в Соrnwall park- Auckland, как ли щеше да започне тази история?…

На път към дома

Starets-3-640Виждам го обикновено в сряда, когато се прибирам по-рано от работа. Върви по тротоара в посока обратна на моята. Прегънат е като бастуна, с който се придържа прав. Дребни стъпки бавно и  упорито го придвижват напред. Кръгозорът му – няколко плочки и може би малка част от улицата. Винаги е облечен с кафяв костюм и шлифер. Понякога крайчеца на вратовръзката му леко се подава под закопчаната жилетка. Continue reading „На път към дома“

Има бъдеще

Дори не знаех, че има пълнолуние и затова златистото й лице ме изненадва от  чистото, безоблачно небе. Три дена вали, първите звуци които чух като се събудих пак бяха от дъжд и само си помислих – е, то е ясно, ще пеем с чадъри. Душ и кафе, безобразно рано е, 4 сутринта, но все пак е този единствен ден в годината когато се чувствам част от новия си свят и усещам как в жилите ми тече история. ANZAC ден, денят в който се почитат загиналите във двете войни – нещо като 2 юни, но в Нова Зеландия и Австралия му се отдава особено важно значение. Continue reading „Има бъдеще“

Слънчева следа

IMG_0404

… какъв трябва да бъдеш
за да оставиш такава
бляскава следа след себе си-
самото неотразимо слънце,
черен лебед
или просто себе си?…

Млада вечер

Обичам града, в който живея.

Днес – дълъг работен ден, от тези дето не свършват, и все някой те пита нещо, и все трябва да обясняваш,  да мислиш и да вземаш решения… А навън – прекрасен ден.

Най-сетне съм у дома. Половин час по-късно се разхождаме по крайбрежната алея и подслаждаме живота си със сладолед. Топъл вятър-вълшебник издухва мислите и умората и оставя само сини чувства и облаци от захарен памук. Млада вечер.

IMG_0080

И знам че утре с нетърпение ще чакам да свърши работният ден за да мога пак да се порадвам на града в който живея. И да напълня сетивата си с цветове и усещания за които още не съм открила думи…

Блог в WordPress.com.

Up ↑

Тодор Толев

блогче за общуване, споделяне и общи неща

After the Pause

a journal of poetry, flash fiction, and art

KathySteinemann.com

Resources for Writers and Poets

През прозореца

Книгите са моят прозорец към света ...

Auckland Daily Photo

Auckland and New Zealand photography by Lachezar