Търсене

Между два свята

NZ – България

Етикет

стихове

Четeйки Мария *

Четейки Мария, във мен възкръсват бавно:

Думите-забравени,
затиснати под тежестта на цял един език,
чужд, студен, не-личен,
на който разговарям от мое друго „аз”;
фрази-изоставени на куп във някой ъгъл,
загубили надежда
да видят светлината на белия ми лист;
напрашени понятия уплашено смълчани,
отстъпили место
на мъчно-преводими безлични идиоми;
смисъли-неуловими,
които пак надничат зад думи оживели
и гледат ме в очите,
готови да простят.

Четейки Мария,
във мене се отварят
прозорци и врати, долапи, чекмеджета
и оттам нахлува всичко
което бях събрала
през моето „преди“.

Четейки Мария във мен възкрсъва бавно
моето си „аз”.

10/2012

––––––––––––––––––-

* Мария Донева

Advertisements

Празникът свърши

IMG_1104-001

Във стария куфар, след празника
хвърлих (без да съм сгънала)
бельото, дрехите носени
и всичко покриващо тялото.
На лампата тъжно висяха
парцали от спомен и сънища.
Запълних със тях празнината
на горният ъгъл – отляво.
Изхвърлих без жал през прозореца
огризки от стари приятелства.
Новите дълго ще зреят –
(боли ме когато почиствам)
Погледнах сапуна си – люспица
след дълго отмивани погледи.
Червилото също на свършване,
оцветило фалшви усмивки.
Дали съм забравила друго
освен мисълта си за вчера?
Взех ли си новите истини,
мислите, новите мъдрости?
Затворих стария куфар
и стиснах ключа си във джоба.
Тръгвам. Всъщност се връщам.
Това е. Празникът свърши.

1989/2014

Ела

IMG_0104-001

Тя не е дърво обикновено.
Ела е.

Всяка сутрин обитава
моя стар прозорец.

Винаги е изгревна, светла и истинска.
Толкова е истинска! Почти нереална.

Не виждам началото,
и краят й не виждам,
защото прозорецът ми пречи.
(Прозорец с капаци, решетки –
остатък от страхливото ни минало)

 Прозорецът е рамка. И във него
елата е врисувана внезапно.

     Не искам да я видя цялата.
(върхът й може би е счупен…)

   А ида ли при нея,  ще загубя
гледната си точка – твойто рамо.

Светът продължава

_DSC8043-7Отново е ден. Светът продължава.
Слънце, небето е синьо, със облаци,
дърветата – прави, земята – корава,
цикадите търсят нови любовници…

Отново на двора се карат врабчета
и моето коте ги дебне в засада.
Латинки, мушкати развяват цветчета
и вятърец нежен нашепва прохлада.

Отново в часовника тракат секунди
и пак режат времето на минути, по час.
Мисли и планове отново покълват,
страхове и надежди, позатихнала страст…

Отново обичаме – слаби и силни сме,
убиваме, раждаме синовете си здрави...

Да поспрем. Да помислим.
Да се радваме, истински, че отново е ден.
И свътът продължава!

Две старици в черно

Цял живот – море, очакване и вятър.
(В скриновете – сол, забравила годините си.)
Мрежите рибарски са върху лицата им.
От взиране в очите им светлее хоризонт.

Мълчат, не разговарят и може би не мислят.
Във възлестите пръсти живеят всички спомени.
Изплели са последните дантели под смокините
И чакат да залезе денят или живота им.

А пъстрата тълпа от хиляди летовници
е вечният декор за две старици в черно.

1989

…при мен

Вятърът иска да затвори вратата.
Напира отвън – не със рамо.
Напира със целия себе си.
 
А аз я оставих отворена.
Широко и искрено отворена
за всички които
искат да влязат
от вън,
на топло
при мен.

1984

Между два свята

1-img_01461

Над два различни свята хвърлям сянка разделена:
Покълнах във единият, но в него не живея.
Във другият живея, но не му принадлежа.

Спомени от първият, от сънища подгонени,
причакват ме, нападат – иззад мирис, песен, залез
и пълнят ме с носталгия така, че ме боли.

В другия подреждам вейчици и клони,
протягам плахо корени и почвата опипвам
дълго, колебливо преди да се разлистя.

(Откършените клони все още в мен сълзят
и колко много рани по ствола грапавеят,
зараснали набързо, нелекувани, сами.)

Опитвам се да свържа световете си в един.
За втория си свят на първия да кажа-
по-дълго да остане корена ми впит.

Но твърде са далече, твърде са различни.
Сезоните са други, и птиците, и песните,
и слънцето и вятъра, и въздуха дори…

Над два различни свята разперила съм клони.
И смело се разлиствам във новата гора
от хора като мен – дърветата без корени.

Create a free website or blog at WordPress.com.

Up ↑

Тодор Толев

блогче за общуване, споделяне и общи неща

After the Pause

a journal of poetry, flash fiction, and art

Short Story Magic Tricks

Breaking down why great fiction is great.

Craig's Ivory Soapbox

Because I can't afford the tower

KathySteinemann.com

Resources for Writers, Short Fiction, and More

През прозореца

Книгите са моят прозорец към света ...

Auckland Daily Photo

Auckland and New Zealand photography by Lachezar