Търсене

Между два свята

NZ – България

Етикет

самота

Другата ми постоянна спътница. Понякога се питам дали, всъщност не съм един тъжен човек…

като Бога

Аз съм само на двадесет и две.
И съм сама като Бога.
Създавам си света.
Не за шест дни.
За един само мога.

Смесвам не вода и пръст.
Смесвам символи и мисли.
Раждам син.
И го дарявам с кръст.
Адам и Ева си измислям.

Но те са мои – други няма.
Живея с тях, после си ги спомням.
Всичко – кръста, греховете,
Раните от раждането помня
и как са оживели в мен.

Нося цялата история след тях.
И тя е моя.
Мой си е светът.
Еднодневен и многовековен.
Всъщност е на двадесет и две.

Като мен.
И като Бога.

4 Февруари, 1988

================================

Преди 27 години на този ден,
самотната ми горчилка изписа тези думи.
Два дни по-късно срещнах човекът, който още е до мен.
Пак живея с моите си хора, но не съм сама.

И благодаря на Бога.

Advertisements

В самотата ми се плиска океана

1-20131229_150557

безкрайна като океана, самотата ми
зелена и студена е – като стъкло.
във нея тихо вие вятър
и в тънка, жълта струя
хрусне пясък
по час,
по ден,
зърно подир зърно.
а океанът идва,
близва ходилата ми,
мърка като коте и се гали,
в солена ласка пръсва ме приятелски,
небрежно трие в пясъка следата ми
и връща я на бялата си пяна.

в самотата ми се плиска океана…

На път към дома

Starets-3-640Виждам го обикновено в сряда, когато се прибирам по-рано от работа. Върви по тротоара в посока обратна на моята. Прегънат е като бастуна, с който се придържа прав. Дребни стъпки бавно и  упорито го придвижват напред. Кръгозорът му – няколко плочки и може би малка част от улицата. Винаги е облечен с кафяв костюм и шлифер. Понякога крайчеца на вратовръзката му леко се подава под закопчаната жилетка. Continue reading „На път към дома“

Уста не ми остана

Уста не ми остана
здраво да я стискам,
когато думите напират –
поток от честни думи,
а трябва да ги спра.
Трябва да ги спра.

Уста не ми остана
широко да разтягам
в усмивчици за всичко
безмислено, дребнаво,
в пресилени похвали
и поводи без смях.

Уста не ми остана
да свивам и преглъщам
все тази чужда завист,
все тази самотия
в очите дето пари
и в гърлото горчи.

Уста не ми остана.
Превръща се в чертица.

И само сутрин, рано
все още си я спомням
спокойна във лицето
на спящия ми син
и в целувката, с която
започва пак деня ми.

Когато се върнеш

IMG_0602

Как ще те погледна – такава съм
натежала от слънцето сянка.
Как ще те прегърна – поела съм
вятър от цялата седмица.

Как ще се усмихна – видяла съм
толкова истини бликнали.
Как ще те питам – съзнала съм
бели въпроси и стихове.

Как ще те чувствам – мечтала съм
 с мисли лилави, с прозрение.
Как ще ти кажа – мълчала съм
с източна свян и със бдение.

Как ще те целуна – събрала съм
ягодов дъх и морност.
Как ще те помилвам – цяла съм
житно-узряла и плодова.

Как ще ме познаеш – такава
въздушна и мъдра, и бликнала
лилава, узряла и морна
за теб – когато се върнеш.

Есенно ’91

DSC_5047-1

Вятърът изтръгва от очите ми
Сълзливи обещания за сила.
Тихо е и есенно.
Листа.

Във парка пейките тъжат
От летните си мисли опустели.
Провинциално е и делнично.
Четвъртък.

И само гайдата пронизва
Писъка на спомените в мен.
В бяло съм.Сама съм.

А не искам.

https://soundcloud.com/christosmusic/a-park-bench-instrumental-mix

==============================================================

Благодаря ти Боже, за безкрайната радост да бъда част от моето даровито семейство!

Снимката е направена мъжа ми, музиката е копмозирана от сина ми.

Отдавна не съм сама.

Между два свята

1-img_01461

Над два различни свята хвърлям сянка разделена:
Покълнах във единият, но в него не живея.
Във другият живея, но не му принадлежа.

Спомени от първият, от сънища подгонени,
причакват ме, нападат – иззад мирис, песен, залез
и пълнят ме с носталгия така, че ме боли.

В другия подреждам вейчици и клони,
протягам плахо корени и почвата опипвам
дълго, колебливо преди да се разлистя.

(Откършените клони все още в мен сълзят
и колко много рани по ствола грапавеят,
зараснали набързо, нелекувани, сами.)

Опитвам се да свържа световете си в един.
За втория си свят на първия да кажа-
по-дълго да остане корена ми впит.

Но твърде са далече, твърде са различни.
Сезоните са други, и птиците, и песните,
и слънцето и вятъра, и въздуха дори…

Над два различни свята разперила съм клони.
И смело се разлиствам във новата гора
от хора като мен – дърветата без корени.

Блог в WordPress.com.

Up ↑

Тодор Толев

блогче за общуване, споделяне и общи неща

After the Pause

a journal of poetry, flash fiction, and art

Short Story Magic Tricks

Breaking down why great fiction is great.

Craig's Ivory Soapbox

Because I can't afford the tower

KathySteinemann.com

Resources for Writers, Short Fiction, and More

През прозореца

Книгите са моят прозорец към света ...

Auckland Daily Photo

Auckland and New Zealand photography by Lachezar