Търсене

Между два свята

NZ – България

Етикет

радост

Свиждане

НЗ хайку III

image

Зимните клони на дивата ябълкa
палаво разрошени от Туи.
Дали не идва пролетта?

След репетиция със струнен квартет

1-20140520_165013

… а как небето свети – картина на Моне…
душата ми отпява светът на Албинони…
и две цигулки вечни, с галещи ръце
в изящна фуга с чèлото се гонят…

 

Аз съм щастливата…

Ти винаги ми носиш всичко, което поискам.

Ягоди през зимата, когато съм болна,
филма, който искам да гледам,
след като  съм прочела книгата,
шунка за пицата в петък и
книга с поеми, когато искам
да композирам песен за хор, на английски.

А после ми казваш,
че си щастлив, че ме имаш…

Има бъдеще

Дори не знаех, че има пълнолуние и затова златистото й лице ме изненадва от  чистото, безоблачно небе. Три дена вали, първите звуци които чух като се събудих пак бяха от дъжд и само си помислих – е, то е ясно, ще пеем с чадъри. Душ и кафе, безобразно рано е, 4 сутринта, но все пак е този единствен ден в годината когато се чувствам част от новия си свят и усещам как в жилите ми тече история. ANZAC ден, денят в който се почитат загиналите във двете войни – нещо като 2 юни, но в Нова Зеландия и Австралия му се отдава особено важно значение. Continue reading „Има бъдеще“

Хвърчило

Хвърчило

Помогни на хвърчилото да литне!
Създадено е да лети!
Под сини небеса, над зелени поляни,
сбрало дъх от всичките цветя по тях.
Пулсиращо от искрената сила на детските ръце,
чисто като радостта им.

И ако падне, вдигни го –
с посоката на вятъра да литне.
То трябва да лети!
…щом е хвърчило.

Бразди в океана

IMG_0138-001

прави, разнопосочни и бели
несравняеми с тези от разорана целина
нетрайни наистина,  но с ясна посока
неясно докъде ще стигнат
важна е отпавната точка
и как разлюляват света след себе си
бразди в океана
и какво в тях посяваме
солта от морето
синьото от небето
просторът от въздуха
светлината от слънцето
и простата радост че ни има

IMG_0141

Млада вечер

Обичам града, в който живея.

Днес – дълъг работен ден, от тези дето не свършват, и все някой те пита нещо, и все трябва да обясняваш,  да мислиш и да вземаш решения… А навън – прекрасен ден.

Най-сетне съм у дома. Половин час по-късно се разхождаме по крайбрежната алея и подслаждаме живота си със сладолед. Топъл вятър-вълшебник издухва мислите и умората и оставя само сини чувства и облаци от захарен памук. Млада вечер.

IMG_0080

И знам че утре с нетърпение ще чакам да свърши работният ден за да мога пак да се порадвам на града в който живея. И да напълня сетивата си с цветове и усещания за които още не съм открила думи…

Create a free website or blog at WordPress.com.

Up ↑

Craig's Ivory Soapbox

Because I can't afford the tower

Тодор Толев

блогче за общуване, споделяне и общи неща

KathySteinemann.com

Resources for Writers, Short Fiction, and More

bvtoshev

A topnotch WordPress.com site

През прозореца

Книгите са моят прозорец към света ...

Auckland Daily Photo

Auckland and New Zealand photography by Lachezar