Търсене

Между два свята

NZ – България

Етикет

носталгия

Моята постоянна спътница. Въпреки че съм щастлива в НЗ, носталгията така и не ме напуска…

Географски измерения

_DSC6543-1

В тихия припек на летен следобед
далече, малко преди хоризонта,
рошави облаци размятат гриви-
набъбващи, бели и черно-сиви,
небето изяждат
и стават страшни.
А вятъра пред тях,
с дъх на колендро и прах,
носи свежо обещание:
дъжда е близо.

Оглушал от цикади с любовни послания,
в следобеда летен под слънцето остро
рошави облаци гриви размятат
бели като връх на вълна в океана,
в хоризонта се блъскат
внезапно се късат
и изливат гнева си
върху земята.
А вятъра пред тях
с дъх наказващо студен
свежо ми напомня:
Антарктика е близо.

 

Advertisements

Моите стари стихотворения

Моите стари стихотворения
са като някога-любими вещи,
забравени някъде, отдавна.

Не в мазето – там има мухъл и е тъмно,
по-скоро на тавана, където е светло и проветриво,
където гълъбите гукат,
където вятърът тихичко свисти през билките окачени от баба,
и където дъждовните капки се промъкват
през някоя керемида със смях.

Те са като прашни бутилки, в които спят послания
или отлежалото вино на татко,
като свещник, който се нуждае от полиране и нови свещи,
като старите ми кънки с които се пързалях
по тихите августови улички на родния ми град
и знаех че детството ми е вълшебно.

Те не са захвърлени – грижливо са прибрани,
заедно с хвърчащите листчета в които са се родили,
после във червения тефтер, в които ги преписвах нощем
и им вярвах безрезервно
и накрая в малка книжка с името на едно от тях.

Но някак си не бяха в мене, постоянно.
Над двадесет години вече – мълчат и си стареят тихо,
и прах полепва по листата им, и буквите им избеляват
между други книги скрити.
Между други мисли скрити.

И ето ги сега – примигват леко заслепени от светлината
на ново-откритото ми желание да ги видя пак.

Забърсвам ги с меката кърпа на останалите в мен думи,
прошарени с нови мисли.
Някои се събуждат веднага и засвирват на тънката ми струна,
точно както си ги спомням.
В други, кърпата ми се закача тук-там –
я в някоя чепата дума, я в някоя ненатъкмена рима.
В тези случаи полирам малко по-дълго.
Едно по едно.
И ги чакам да светнат.

И колко им се радвам да ги видя пак.
Моите стари откровени приятли, готови да ми простят
и да ми напомнят за мене си.

Create a free website or blog at WordPress.com.

Up ↑

Тодор Толев

блогче за общуване, споделяне и общи неща

After the Pause

a journal of poetry, flash fiction, and art

KathySteinemann.com

Free Resources for Writers and Poets

През прозореца

Книгите са моят прозорец към света ...

Auckland Daily Photo

Auckland and New Zealand photography by Lachezar