Търсене

Между два свята

NZ – България

Етикет

носталгия

Моята постоянна спътница. Въпреки че съм щастлива в НЗ, носталгията така и не ме напуска…

Географски измерения

_DSC6543-1

В тихия припек на летен следобед
далече, малко преди хоризонта,
рошави облаци размятат гриви-
набъбващи, бели и черно-сиви,
небето изяждат
и стават страшни.
А вятъра пред тях,
с дъх на колендро и прах,
носи свежо обещание:
дъжда е близо.

Оглушал от цикади с любовни послания,
в следобеда летен под слънцето остро
рошави облаци гриви размятат
бели като връх на вълна в океана,
в хоризонта се блъскат
внезапно се късат
и изливат гнева си
върху земята.
А вятъра пред тях
с дъх наказващо студен
свежо ми напомня:
Антарктика е близо.

 

Advertisements

Моите стари стихотворения

Моите стари стихотворения
са като някога-любими вещи,
забравени някъде, отдавна.

Не в мазето – там има мухъл и е тъмно,
по-скоро на тавана, където е светло и проветриво,
където гълъбите гукат,
където вятърът тихичко свисти през билките окачени от баба,
и където дъждовните капки се промъкват
през някоя керемида със смях.

Те са като прашни бутилки, в които спят послания
или отлежалото вино на татко,
като свещник, който се нуждае от полиране и нови свещи,
като старите ми кънки с които се пързалях
по тихите августови улички на родния ми град
и знаех че детството ми е вълшебно.

Те не са захвърлени – грижливо са прибрани,
заедно с хвърчащите листчета в които са се родили,
после във червения тефтер, в които ги преписвах нощем
и им вярвах безрезервно
и накрая в малка книжка с името на едно от тях.

Но някак си не бяха в мене, постоянно.
Над двадесет години вече – мълчат и си стареят тихо,
и прах полепва по листата им, и буквите им избеляват
между други книги скрити.
Между други мисли скрити.

И ето ги сега – примигват леко заслепени от светлината
на ново-откритото ми желание да ги видя пак.

Забърсвам ги с меката кърпа на останалите в мен думи,
прошарени с нови мисли.
Някои се събуждат веднага и засвирват на тънката ми струна,
точно както си ги спомням.
В други, кърпата ми се закача тук-там –
я в някоя чепата дума, я в някоя ненатъкмена рима.
В тези случаи полирам малко по-дълго.
Едно по едно.
И ги чакам да светнат.

И колко им се радвам да ги видя пак.
Моите стари откровени приятли, готови да ми простят
и да ми напомнят за мене си.

Create a free website or blog at WordPress.com.

Up ↑

Тодор Толев

блогче за общуване, споделяне и общи неща

After the Pause

a journal of poetry, flash fiction, and art

Short Story Magic Tricks

Breaking down why great fiction is great.

Craig's Ivory Soapbox

Because I can't afford the tower

KathySteinemann.com

Resources for Writers, Short Fiction, and More

През прозореца

Книгите са моят прозорец към света ...

Auckland Daily Photo

Auckland and New Zealand photography by Lachezar