Търсене

Между два свята

NZ – България

Tag

носталгия

Моята постоянна спътница. Въпреки че съм щастлива в НЗ, носталгията така и не ме напуска…

Вечер в двора

Все още топла вечер. Люлея се в градината сред падащия мрак и слушам как припява едно самотно щурче. Котето Софи се опитва да хване някаква закъсняла мушица.  Поредното пожълтяло листо нежно прошумолява и издъхва пред мен. Отнякъде се чуват удари на детска топка по сухия асфалт. Иначе е тихо, звуците на града са наистина далече.

Липсват ми миризмата на печени чушки, смеха на деца, шума на всички съседи гледащи мача и много щурчета, полудяли от щастие че са заедно, в топлата вечер, навън.

Advertisements

Есенно ’91

DSC_5047-1

Вятърът изтръгва от очите ми
Сълзливи обещания за сила.
Тихо е и есенно.
Листа.

Във парка пейките тъжат
От летните си мисли опустели.
Провинциално е и делнично.
Четвъртък.

И само гайдата пронизва
Писъка на спомените в мен.
В бяло съм.Сама съм.

А не искам.

https://soundcloud.com/christosmusic/a-park-bench-instrumental-mix

==============================================================

Благодаря ти Боже, за безкрайната радост да бъда част от моето даровито семейство!

Снимката е направена мъжа ми, музиката е копмозирана от сина ми.

Отдавна не съм сама.

Кръговрат

flock-of-birds-in-sky-600x400

Дъждът размива силата на лятото.
Разплаква го и тъй го състарява.
Очите стават тъжни, сиромашки
и паяжини клепките му стягат.

Забързан, делови, нахлува вятър,
праха раздухва, въздуха охлажда.
Далече, в синьо-бронзови обятия
Земята свойта нова Есен ражда.

Със бледи устни и коси ръждиви,
след опит плах отново да е топло,
Лятото усмихва се горчиво –
помръкнало, несигурно, сиротно.

Оглежда се в градините със далии
и много пъти в гроздовете виснали,
в очите на врабците се смалява…
И разбира че вече му е писано.

Улавя се за листите от злато
в дървото на сезоните откършени.
В крилата на последното си ято
приют намира, стихва… и се свършва.

 

Перли

DSC_8283_HDR-1

Току-що е минало лятото
и в дюните – парещи, пясъчни –
се веят въздишки и спомени.

Морето от тайни е топло,
и слънцето с бронзови вопли
потъва в обятия златни.

Гларуси нощно-самотни,
в бяло политнали, помнят
на рибите младия блясък.

Стъпките в плажната ивица
вълните отдавна изтрили са.
Чута е  моята изповед…

А мидите зреят в подслона си…
Но лятото свърши, отрони се-
зърно от гривна сезонена.

Остават пак дюните пясъчни
от грях и от изповед – парещи,
да тлеят във перлени спомени.

 

 

Липов опиум

DSC_1023

Всички дървета в Окланд имат самочувствие. Те са рaвнопрвни жители на града – за тях се полагат грижи и дърветата си зеленеят на воля. И за благодарност – придават на всяка улица специфичен облик. Continue reading „Липов опиум“

Две старици в черно

Цял живот – море, очакване и вятър.
(В скриновете – сол, забравила годините си.)
Мрежите рибарски са върху лицата им.
От взиране в очите им светлее хоризонт.

Мълчат, не разговарят и може би не мислят.
Във възлестите пръсти живеят всички спомени.
Изплели са последните дантели под смокините
И чакат да залезе денят или живота им.

А пъстрата тълпа от хиляди летовници
е вечният декор за две старици в черно.

1989

Между два свята

1-img_01461

Над два различни свята хвърлям сянка разделена:
Покълнах във единият, но в него не живея.
Във другият живея, но не му принадлежа.

Спомени от първият, от сънища подгонени,
причакват ме, нападат – иззад мирис, песен, залез
и пълнят ме с носталгия така, че ме боли.

В другия подреждам вейчици и клони,
протягам плахо корени и почвата опипвам
дълго, колебливо преди да се разлистя.

(Откършените клони все още в мен сълзят
и колко много рани по ствола грапавеят,
зараснали набързо, нелекувани, сами.)

Опитвам се да свържа световете си в един.
За втория си свят на първия да кажа-
по-дълго да остане корена ми впит.

Но твърде са далече, твърде са различни.
Сезоните са други, и птиците, и песните,
и слънцето и вятъра, и въздуха дори…

Над два различни свята разперила съм клони.
И смело се разлиствам във новата гора
от хора като мен – дърветата без корени.

Create a free website or blog at WordPress.com.

Up ↑

Тодор Толев

блогче за общуване, споделяне и общи неща

After the Pause

a journal of poetry, flash fiction, and art

KathySteinemann.com

Resources for Writers and Poets

През прозореца

Книгите са моят прозорец към света ...

Auckland Daily Photo

Auckland and New Zealand photography by Lachezar