Търсене

Между два свята

NZ – България

Етикет

носталгия

Моята постоянна спътница. Въпреки че съм щастлива в НЗ, носталгията така и не ме напуска…

Вечер в двора

Все още топла вечер. Люлея се в градината сред падащия мрак и слушам как припява едно самотно щурче. Котето Софи се опитва да хване някаква закъсняла мушица.  Поредното пожълтяло листо нежно прошумолява и издъхва пред мен. Отнякъде се чуват удари на детска топка по сухия асфалт. Иначе е тихо, звуците на града са наистина далече.

Липсват ми миризмата на печени чушки, смеха на деца, шума на всички съседи гледащи мача и много щурчета, полудяли от щастие че са заедно, в топлата вечер, навън.

Advertisements

Есенно ’91

DSC_5047-1

Вятърът изтръгва от очите ми
Сълзливи обещания за сила.
Тихо е и есенно.
Листа.

Във парка пейките тъжат
От летните си мисли опустели.
Провинциално е и делнично.
Четвъртък.

И само гайдата пронизва
Писъка на спомените в мен.
В бяло съм.Сама съм.

А не искам.

https://soundcloud.com/christosmusic/a-park-bench-instrumental-mix

==============================================================

Благодаря ти Боже, за безкрайната радост да бъда част от моето даровито семейство!

Снимката е направена мъжа ми, музиката е копмозирана от сина ми.

Отдавна не съм сама.

Кръговрат

flock-of-birds-in-sky-600x400

Дъждът размива силата на лятото.
Разплаква го и тъй го състарява.
Очите стават тъжни, сиромашки
и паяжини клепките му стягат.

Забързан, делови, нахлува вятър,
праха раздухва, въздуха охлажда.
Далече, в синьо-бронзови обятия
Земята свойта нова Есен ражда.

Със бледи устни и коси ръждиви,
след опит плах отново да е топло,
Лятото усмихва се горчиво –
помръкнало, несигурно, сиротно.

Оглежда се в градините със далии
и много пъти в гроздовете виснали,
в очите на врабците се смалява…
И разбира че вече му е писано.

Улавя се за листите от злато
в дървото на сезоните откършени.
В крилата на последното си ято
приют намира, стихва… и се свършва.

 

Перли

DSC_8283_HDR-1

Току-що е минало лятото
и в дюните – парещи, пясъчни –
се веят въздишки и спомени.

Морето от тайни е топло,
и слънцето с бронзови вопли
потъва в обятия златни.

Гларуси нощно-самотни,
в бяло политнали, помнят
на рибите младия блясък.

Стъпките в плажната ивица
вълните отдавна изтрили са.
Чута е  моята изповед…

А мидите зреят в подслона си…
Но лятото свърши, отрони се-
зърно от гривна сезонена.

Остават пак дюните пясъчни
от грях и от изповед – парещи,
да тлеят във перлени спомени.

 

 

Липов опиум

DSC_1023

Всички дървета в Окланд имат самочувствие. Те са рaвнопрвни жители на града – за тях се полагат грижи и дърветата си зеленеят на воля. И за благодарност – придават на всяка улица специфичен облик. Continue reading „Липов опиум“

Две старици в черно

Цял живот – море, очакване и вятър.
(В скриновете – сол, забравила годините си.)
Мрежите рибарски са върху лицата им.
От взиране в очите им светлее хоризонт.

Мълчат, не разговарят и може би не мислят.
Във възлестите пръсти живеят всички спомени.
Изплели са последните дантели под смокините
И чакат да залезе денят или живота им.

А пъстрата тълпа от хиляди летовници
е вечният декор за две старици в черно.

1989

Между два свята

1-img_01461

Над два различни свята хвърлям сянка разделена:
Покълнах във единият, но в него не живея.
Във другият живея, но не му принадлежа.

Спомени от първият, от сънища подгонени,
причакват ме, нападат – иззад мирис, песен, залез
и пълнят ме с носталгия така, че ме боли.

В другия подреждам вейчици и клони,
протягам плахо корени и почвата опипвам
дълго, колебливо преди да се разлистя.

(Откършените клони все още в мен сълзят
и колко много рани по ствола грапавеят,
зараснали набързо, нелекувани, сами.)

Опитвам се да свържа световете си в един.
За втория си свят на първия да кажа-
по-дълго да остане корена ми впит.

Но твърде са далече, твърде са различни.
Сезоните са други, и птиците, и песните,
и слънцето и вятъра, и въздуха дори…

Над два различни свята разперила съм клони.
И смело се разлиствам във новата гора
от хора като мен – дърветата без корени.

Create a free website or blog at WordPress.com.

Up ↑

Тодор Толев

блогче за общуване, споделяне и общи неща

After the Pause

a journal of poetry, flash fiction, and art

Short Story Magic Tricks

Breaking down why great fiction is great.

Craig's Ivory Soapbox

Because I can't afford the tower

KathySteinemann.com

Resources for Writers, Short Fiction, and More

През прозореца

Книгите са моят прозорец към света ...

Auckland Daily Photo

Auckland and New Zealand photography by Lachezar