Търсене

Между два свята

NZ – България

Етикет

Нова Зеландия

Страната в която живея – най-красивата страна за мен. Много зелена, подредена и чиста, с невероятни цветове; спокойна и добре управлявана.

НЗ Хайку II

1-20140426_125130

След дълго взиране в кафявите води край Темза,
потъва погледа ми.
Накъде тече реката?

По Екзюпери..

„…Живях така сам, без да имам с кого да разговарям истински, докато преди шест години ми се случи едно принудително кацване в Сахарската пустиня. Нещо се бе счупило в мотора на самолета ми…
И така, първата вечер заспах върху пясъка, далеч на хиляда мили от каквото и да е населено място. Бях откъснат от света повече, отколкото някой корабокрушенец върху сал сред океана. Представете си моята изненада на заранта, когато едно странно гласче ме събуди. То каза:
— Моля… нарисувай ми една овца!…“

2013-12-021

Aко Екзюпери беше кацнал в Соrnwall park- Auckland, как ли щеше да започне тази история?…

Почти зима

IMG_0756

Безкрайно дълга сянка
се протяга и поляга
на зимната трева,
шалове размахва
и тихо се хихика:
Къде ви е снега?

IMG_0894

А опашката на залива
под залеза
блести…

Има бъдеще

Дори не знаех, че има пълнолуние и затова златистото й лице ме изненадва от  чистото, безоблачно небе. Три дена вали, първите звуци които чух като се събудих пак бяха от дъжд и само си помислих – е, то е ясно, ще пеем с чадъри. Душ и кафе, безобразно рано е, 4 сутринта, но все пак е този единствен ден в годината когато се чувствам част от новия си свят и усещам как в жилите ми тече история. ANZAC ден, денят в който се почитат загиналите във двете войни – нещо като 2 юни, но в Нова Зеландия и Австралия му се отдава особено важно значение. Continue reading „Има бъдеще“

Липов опиум

DSC_1023

Всички дървета в Окланд имат самочувствие. Те са рaвнопрвни жители на града – за тях се полагат грижи и дърветата си зеленеят на воля. И за благодарност – придават на всяка улица специфичен облик. Continue reading „Липов опиум“

Подчинение

Моето коте Софи има чудесния навик да се скрие зад някоя отворена врата в къщи и да ме напада от засада. Меките лапички леко потупват крака ми, после „прелита” бухналата ѝ опашка и Софи ляга пред мен с цялата си красота. Поглежда ме със сините си очи и безмълвно казва:

–        Гали ме! – И аз, разтопена от нежност се подчинявам. Continue reading „Подчинение“

Hongi (Хонги)

Какъв прекрасен ден днес! Свърших работа – цял тон, пихме кафе с колежката която ми помогна, още малко полезна работа след това, нова рок група на моите ученички… и после – разходка!

И си мислех за думата Hongi:

Това е специален поздрав между Маорите, при който двама души допират носа и челото си едновременно. То е много повече от ръкостискане – идеята е, че хората които се поздравяват споделят дъха на живота.

Днес направих хонги с една жълта роза, протегнала красивата си глава над снежно-бяла ограда. Собственикът на розата добродушно ми смигна, като че ли сме стари приятели.

Дъхът на живота е много ароматен …

Create a free website or blog at WordPress.com.

Up ↑

Craig's Ivory Soapbox

Because I can't afford the tower

Тодор Толев

блогче за общуване, споделяне и общи неща

KathySteinemann.com

Resources for Writers, Short Fiction, and More

bvtoshev

A topnotch WordPress.com site

През прозореца

Книгите са моят прозорец към света ...

Auckland Daily Photo

Auckland and New Zealand photography by Lachezar