Търсене

Между два свята

NZ – България

Tag

Нова Зеландия

Страната в която живея – най-красивата страна за мен. Много зелена, подредена и чиста, с невероятни цветове; спокойна и добре управлявана.

НЗ Хайку II

1-20140426_125130

След дълго взиране в кафявите води край Темза,
потъва погледа ми.
Накъде тече реката?

Advertisements

По Екзюпери..

„…Живях така сам, без да имам с кого да разговарям истински, докато преди шест години ми се случи едно принудително кацване в Сахарската пустиня. Нещо се бе счупило в мотора на самолета ми…
И така, първата вечер заспах върху пясъка, далеч на хиляда мили от каквото и да е населено място. Бях откъснат от света повече, отколкото някой корабокрушенец върху сал сред океана. Представете си моята изненада на заранта, когато едно странно гласче ме събуди. То каза:
— Моля… нарисувай ми една овца!…“

2013-12-021

Aко Екзюпери беше кацнал в Соrnwall park- Auckland, как ли щеше да започне тази история?…

Почти зима

IMG_0756

Безкрайно дълга сянка
се протяга и поляга
на зимната трева,
шалове размахва
и тихо се хихика:
Къде ви е снега?

IMG_0894

А опашката на залива
под залеза
блести…

Има бъдеще

Дори не знаех, че има пълнолуние и затова златистото й лице ме изненадва от  чистото, безоблачно небе. Три дена вали, първите звуци които чух като се събудих пак бяха от дъжд и само си помислих – е, то е ясно, ще пеем с чадъри. Душ и кафе, безобразно рано е, 4 сутринта, но все пак е този единствен ден в годината когато се чувствам част от новия си свят и усещам как в жилите ми тече история. ANZAC ден, денят в който се почитат загиналите във двете войни – нещо като 2 юни, но в Нова Зеландия и Австралия му се отдава особено важно значение. Continue reading „Има бъдеще“

Липов опиум

DSC_1023

Всички дървета в Окланд имат самочувствие. Те са рaвнопрвни жители на града – за тях се полагат грижи и дърветата си зеленеят на воля. И за благодарност – придават на всяка улица специфичен облик. Continue reading „Липов опиум“

Подчинение

Моето коте Софи има чудесния навик да се скрие зад някоя отворена врата в къщи и да ме напада от засада. Меките лапички леко потупват крака ми, после „прелита” бухналата ѝ опашка и Софи ляга пред мен с цялата си красота. Поглежда ме със сините си очи и безмълвно казва:

–        Гали ме! – И аз, разтопена от нежност се подчинявам. Continue reading „Подчинение“

Hongi (Хонги)

Какъв прекрасен ден днес! Свърших работа – цял тон, пихме кафе с колежката която ми помогна, още малко полезна работа след това, нова рок група на моите ученички… и после – разходка!

И си мислех за думата Hongi:

Това е специален поздрав между Маорите, при който двама души допират носа и челото си едновременно. То е много повече от ръкостискане – идеята е, че хората които се поздравяват споделят дъха на живота.

Днес направих хонги с една жълта роза, протегнала красивата си глава над снежно-бяла ограда. Собственикът на розата добродушно ми смигна, като че ли сме стари приятели.

Дъхът на живота е много ароматен …

Create a free website or blog at WordPress.com.

Up ↑

Тодор Толев

блогче за общуване, споделяне и общи неща

After the Pause

a journal of poetry, flash fiction, and art

KathySteinemann.com

Resources for Writers and Poets

През прозореца

Книгите са моят прозорец към света ...

Auckland Daily Photo

Auckland and New Zealand photography by Lachezar