Търсене

Между два свята

NZ – България

Tag

моите хора

като Бога

Аз съм само на двадесет и две.
И съм сама като Бога.
Създавам си света.
Не за шест дни.
За един само мога.

Смесвам не вода и пръст.
Смесвам символи и мисли.
Раждам син.
И го дарявам с кръст.
Адам и Ева си измислям.

Но те са мои – други няма.
Живея с тях, после си ги спомням.
Всичко – кръста, греховете,
Раните от раждането помня
и как са оживели в мен.

Нося цялата история след тях.
И тя е моя.
Мой си е светът.
Еднодневен и многовековен.
Всъщност е на двадесет и две.

Като мен.
И като Бога.

4 Февруари, 1988

================================

Преди 27 години на този ден,
самотната ми горчилка изписа тези думи.
Два дни по-късно срещнах човекът, който още е до мен.
Пак живея с моите си хора, но не съм сама.

И благодаря на Бога.

Advertisements

„Не си създавай идоли“

1-20140426_133332

“ Забележително е, че тъкмо за човека, когото обичаме, можем най-малко да кажем какъв е той. Ние просто го обичаме. В това се състои любовта, чудото на любовта, в това, че ни въвежда в колебливото състояние на един истински живот, в готовността да следваме един човек във всичките му възможни превъплъщения. Continue reading „„Не си създавай идоли““

На път към дома

Starets-3-640Виждам го обикновено в сряда, когато се прибирам по-рано от работа. Върви по тротоара в посока обратна на моята. Прегънат е като бастуна, с който се придържа прав. Дребни стъпки бавно и  упорито го придвижват напред. Кръгозорът му – няколко плочки и може би малка част от улицата. Винаги е облечен с кафяв костюм и шлифер. Понякога крайчеца на вратовръзката му леко се подава под закопчаната жилетка. Continue reading „На път към дома“

Има бъдеще

Дори не знаех, че има пълнолуние и затова златистото й лице ме изненадва от  чистото, безоблачно небе. Три дена вали, първите звуци които чух като се събудих пак бяха от дъжд и само си помислих – е, то е ясно, ще пеем с чадъри. Душ и кафе, безобразно рано е, 4 сутринта, но все пак е този единствен ден в годината когато се чувствам част от новия си свят и усещам как в жилите ми тече история. ANZAC ден, денят в който се почитат загиналите във двете войни – нещо като 2 юни, но в Нова Зеландия и Австралия му се отдава особено важно значение. Continue reading „Има бъдеще“

Нежност все още

Koлко ли нежност все още имам,
нежност все още останала в мен?
Несъмнена и простичка, ласкава, тиха и
топла-
като в ръцете на татко за прегръдка готови,
и леко загрижена на мама във погледа,
искрена-
като в косите на малко момиченце
което хвърля трохички на гълъбите,
влюбена –
тя оправя кичур на челото му,
и потъва в очите от горещ шоколад,
зряла-
притихнала в дланите слети
на двойката възрастна в парка, по здрач.

Нежност спокойна.

Незастрашена
от припряност и бързане,
от срокове вчерашни,
от нови е-мeйли и думи обидни,
от задръстени улици,
планини от хартия,
календари планирани,
и от всичко
което изтрива със гума
човешкия израз от лицато ми,
и  изпъва го силно
като платно преди скъсване.

И само във ъгъла, в гънчица бледа
се гуши чисто и бяло перцето
на гълъб
все още гукащ, все още пърхащ,
… на гълъб – не съвсем отлетял.

Софи и Орхидея

Моето коте Софи не стои мирно и все не успявам да я снимам. За да пробвам новият си фотоапарат изнесох орхидеята си на двора. Фонът на сивата ограда я преобрази – от красиво, наперено цвете, тя стана крехка и уязвима.

Софи също беше впечатлена от нежното потръпване на листенцата й, и отиде да провери какво точно е това…

IMG_0012-001 Continue reading „Софи и Орхидея“

Подчинение

Моето коте Софи има чудесния навик да се скрие зад някоя отворена врата в къщи и да ме напада от засада. Меките лапички леко потупват крака ми, после „прелита” бухналата ѝ опашка и Софи ляга пред мен с цялата си красота. Поглежда ме със сините си очи и безмълвно казва:

–        Гали ме! – И аз, разтопена от нежност се подчинявам. Continue reading „Подчинение“

Create a free website or blog at WordPress.com.

Up ↑

Тодор Толев

блогче за общуване, споделяне и общи неща

After the Pause

a journal of poetry, flash fiction, and art

KathySteinemann.com

Resources for Writers and Poets

През прозореца

Книгите са моят прозорец към света ...

Auckland Daily Photo

Auckland and New Zealand photography by Lachezar