Търсене

Между два свята

NZ – България

Етикет

моите хора

като Бога

Аз съм само на двадесет и две.
И съм сама като Бога.
Създавам си света.
Не за шест дни.
За един само мога.

Смесвам не вода и пръст.
Смесвам символи и мисли.
Раждам син.
И го дарявам с кръст.
Адам и Ева си измислям.

Но те са мои – други няма.
Живея с тях, после си ги спомням.
Всичко – кръста, греховете,
Раните от раждането помня
и как са оживели в мен.

Нося цялата история след тях.
И тя е моя.
Мой си е светът.
Еднодневен и многовековен.
Всъщност е на двадесет и две.

Като мен.
И като Бога.

4 Февруари, 1988

================================

Преди 27 години на този ден,
самотната ми горчилка изписа тези думи.
Два дни по-късно срещнах човекът, който още е до мен.
Пак живея с моите си хора, но не съм сама.

И благодаря на Бога.

„Не си създавай идоли“

1-20140426_133332

“ Забележително е, че тъкмо за човека, когото обичаме, можем най-малко да кажем какъв е той. Ние просто го обичаме. В това се състои любовта, чудото на любовта, в това, че ни въвежда в колебливото състояние на един истински живот, в готовността да следваме един човек във всичките му възможни превъплъщения. Continue reading „„Не си създавай идоли““

На път към дома

Starets-3-640Виждам го обикновено в сряда, когато се прибирам по-рано от работа. Върви по тротоара в посока обратна на моята. Прегънат е като бастуна, с който се придържа прав. Дребни стъпки бавно и  упорито го придвижват напред. Кръгозорът му – няколко плочки и може би малка част от улицата. Винаги е облечен с кафяв костюм и шлифер. Понякога крайчеца на вратовръзката му леко се подава под закопчаната жилетка. Continue reading „На път към дома“

Има бъдеще

Дори не знаех, че има пълнолуние и затова златистото й лице ме изненадва от  чистото, безоблачно небе. Три дена вали, първите звуци които чух като се събудих пак бяха от дъжд и само си помислих – е, то е ясно, ще пеем с чадъри. Душ и кафе, безобразно рано е, 4 сутринта, но все пак е този единствен ден в годината когато се чувствам част от новия си свят и усещам как в жилите ми тече история. ANZAC ден, денят в който се почитат загиналите във двете войни – нещо като 2 юни, но в Нова Зеландия и Австралия му се отдава особено важно значение. Continue reading „Има бъдеще“

Нежност все още

Koлко ли нежност все още имам,
нежност все още останала в мен?
Несъмнена и простичка, ласкава, тиха и
топла-
като в ръцете на татко за прегръдка готови,
и леко загрижена на мама във погледа,
искрена-
като в косите на малко момиченце
което хвърля трохички на гълъбите,
влюбена –
тя оправя кичур на челото му,
и потъва в очите от горещ шоколад,
зряла-
притихнала в дланите слети
на двойката възрастна в парка, по здрач.

Нежност спокойна.

Незастрашена
от припряност и бързане,
от срокове вчерашни,
от нови е-мeйли и думи обидни,
от задръстени улици,
планини от хартия,
календари планирани,
и от всичко
което изтрива със гума
човешкия израз от лицато ми,
и  изпъва го силно
като платно преди скъсване.

И само във ъгъла, в гънчица бледа
се гуши чисто и бяло перцето
на гълъб
все още гукащ, все още пърхащ,
… на гълъб – не съвсем отлетял.

Софи и Орхидея

Моето коте Софи не стои мирно и все не успявам да я снимам. За да пробвам новият си фотоапарат изнесох орхидеята си на двора. Фонът на сивата ограда я преобрази – от красиво, наперено цвете, тя стана крехка и уязвима.

Софи също беше впечатлена от нежното потръпване на листенцата й, и отиде да провери какво точно е това…

IMG_0012-001 Continue reading „Софи и Орхидея“

Подчинение

Моето коте Софи има чудесния навик да се скрие зад някоя отворена врата в къщи и да ме напада от засада. Меките лапички леко потупват крака ми, после „прелита” бухналата ѝ опашка и Софи ляга пред мен с цялата си красота. Поглежда ме със сините си очи и безмълвно казва:

–        Гали ме! – И аз, разтопена от нежност се подчинявам. Continue reading „Подчинение“

Блог в WordPress.com.

Up ↑

Craig's Ivory Soapbox

Because I can't afford the tower

Тодор Толев

блогче за общуване, споделяне и общи неща

KathySteinemann.com

Resources for Writers, Short Fiction, and More

bvtoshev

A topnotch WordPress.com site

През прозореца

Книгите са моят прозорец към света ...

Auckland Daily Photo

Auckland and New Zealand photography by Lachezar