Търсене

Между два свята

NZ – България

Етикет

лято

В самотата ми се плиска океана

1-20131229_150557

безкрайна като океана, самотата ми
зелена и студена е – като стъкло.
във нея тихо вие вятър
и в тънка, жълта струя
хрусне пясък
по час,
по ден,
зърно подир зърно.
а океанът идва,
близва ходилата ми,
мърка като коте и се гали,
в солена ласка пръсва ме приятелски,
небрежно трие в пясъка следата ми
и връща я на бялата си пяна.

в самотата ми се плиска океана…

Advertisements

Пукехина

20131227_090425

Отказвам да анализирам
миналото,
отказвам да планирам
бъдещето.
Пет дни само,
в без – мисленна сетивност,
ще виждам, чувам, вдъхвам, вкусвам и усещам
Океана.

В светлината на деня

Потръпвам от хлад,
от острите облаци,
и от тази въздишка във летния въздух,
която ме лъхва, спира на миглите
и ме кара да виждам всичко наоколо
със студени,
големи
и трезви очи.

Кафето ми черно,
горчиво и дъхаво,
събужда милувки заспали в гърдите ми,
шепота трескав на нови открития
и тихия пламък на свещта ни, догаряща
плахо във мрака,
в полусън,
призори.

Какво ще дочакаме
с нашето заедно?
Kраят на лятото, дори есента?
Или горчиви кафета във утрини хладни,
нощи, в студена умора забравени
и остри въпроси –
на светло,
в деня.

Щъркелите тръгват

Тази сутрин щъркелите тръгват.
Кръжат над нас, спокойно се подреждат.
Предават си последните напътсвия
със тракане на клюнове червени.

В спирала тънка, към небето –
издигат се и се превръщат в точици.
С попътен вятър във крилете
изчезват някъде зад хоризонта…

…a на брега безжизнена медуза
ни съобщи, че лятото е свършило.

IMG_0634

Слънчева следа

IMG_0404

… какъв трябва да бъдеш
за да оставиш такава
бляскава следа след себе си-
самото неотразимо слънце,
черен лебед
или просто себе си?…

Хвърчило

Хвърчило

Помогни на хвърчилото да литне!
Създадено е да лети!
Под сини небеса, над зелени поляни,
сбрало дъх от всичките цветя по тях.
Пулсиращо от искрената сила на детските ръце,
чисто като радостта им.

И ако падне, вдигни го –
с посоката на вятъра да литне.
То трябва да лети!
…щом е хвърчило.

Бразди в океана

IMG_0138-001

прави, разнопосочни и бели
несравняеми с тези от разорана целина
нетрайни наистина,  но с ясна посока
неясно докъде ще стигнат
важна е отпавната точка
и как разлюляват света след себе си
бразди в океана
и какво в тях посяваме
солта от морето
синьото от небето
просторът от въздуха
светлината от слънцето
и простата радост че ни има

IMG_0141

Create a free website or blog at WordPress.com.

Up ↑

Тодор Толев

блогче за общуване, споделяне и общи неща

After the Pause

a journal of poetry, flash fiction, and art

Short Story Magic Tricks

Breaking down why great fiction is great.

Craig's Ivory Soapbox

Because I can't afford the tower

KathySteinemann.com

Resources for Writers, Short Fiction, and More

През прозореца

Книгите са моят прозорец към света ...

Auckland Daily Photo

Auckland and New Zealand photography by Lachezar