Търсене

Между два свята

NZ – България

Tag

лято

В самотата ми се плиска океана

1-20131229_150557

от океана по-безкрайна, самотата ми
зелена и студена е – като стъкло.
във нея тихо вие вятър
и в тънка, жълта струя
хрусне пясък
по час,
по ден,
зърно подир зърно.
а океанът идва,
близва ходилата ми,
мърка като коте и се гали,
в солена ласка пръсва ме приятелски,
небрежно трие в пясъка следата ми
и връща я на бялата си пяна.

в самотата ми се плиска океана…

Advertisements

Пукехина

20131227_090425

Отказвам да анализирам
миналото,
отказвам да планирам
бъдещето.
Пет дни само,
в без – мисленна сетивност,
ще виждам, чувам, вдъхвам, вкусвам и усещам
Океана.

В светлината на деня

Потръпвам от хлад,
от острите облаци,
и от тази въздишка във летния въздух,
която ме лъхва, спира на миглите
и ме кара да виждам всичко наоколо
със студени,
големи
и трезви очи.

Кафето ми черно,
горчиво и дъхаво,
събужда милувки заспали в гърдите ми,
шепота трескав на нови открития
и тихия пламък на свещта ни, догаряща
плахо във мрака,
в полусън,
призори.

Какво ще дочакаме
с нашето заедно?
Kраят на лятото, дори есента?
Или горчиви кафета във утрини хладни,
нощи, в студена умора забравени
и остри въпроси –
на светло,
в деня.

Щъркелите тръгват

Тази сутрин щъркелите тръгват.
Кръжат над нас, спокойно се подреждат.
Предават си последните напътсвия
със тракане на клюнове червени.

В спирала тънка, към небето –
издигат се и се превръщат в точици.
С попътен вятър във крилете
изчезват някъде зад хоризонта…

…a на брега безжизнена медуза
ни съобщи, че лятото е свършило.

IMG_0634

Слънчева следа

IMG_0404

… какъв трябва да бъдеш
за да оставиш такава
бляскава следа след себе си-
самото неотразимо слънце,
черен лебед
или просто себе си?…

Хвърчило

Хвърчило

Помогни на хвърчилото да литне!
Създадено е да лети!
Под сини небеса, над зелени поляни,
сбрало дъх от всичките цветя по тях.
Пулсиращо от искрената сила на детските ръце,
чисто като радостта им.

И ако падне, вдигни го –
с посоката на вятъра да литне.
То трябва да лети!
…щом е хвърчило.

Бразди в океана

IMG_0138-001

прави, разнопосочни и бели
несравняеми с тези от разорана целина
нетрайни наистина,  но с ясна посока
неясно докъде ще стигнат
важна е отпавната точка
и как разлюляват света след себе си
бразди в океана
и какво в тях посяваме
солта от морето
синьото от небето
просторът от въздуха
светлината от слънцето
и простата радост че ни има

IMG_0141

Create a free website or blog at WordPress.com.

Up ↑

Тодор Толев

блогче за общуване, споделяне и общи неща

After the Pause

a journal of poetry, flash fiction, and art

KathySteinemann.com

Resources for Writers and Poets

През прозореца

Книгите са моят прозорец към света ...

Auckland Daily Photo

Auckland and New Zealand photography by Lachezar