Търсене

Между два свята

NZ – България

Tag

лично

само мое. Най-трудното за публикуване… И колко пъти изтривам тези posts…

Когато се върнеш

IMG_0602

Как ще те погледна – такава съм
натежала от слънцето сянка.
Как ще те прегърна – поела съм
вятър от цялата седмица.

Как ще се усмихна – видяла съм
толкова истини бликнали.
Как ще те питам – съзнала съм
бели въпроси и стихове.

Как ще те чувствам – мечтала съм
 с мисли лилави, с прозрение.
Как ще ти кажа – мълчала съм
с източна свян и със бдение.

Как ще те целуна – събрала съм
ягодов дъх и морност.
Как ще те помилвам – цяла съм
житно-узряла и плодова.

Как ще ме познаеш – такава
въздушна и мъдра, и бликнала
лилава, узряла и морна
за теб – когато се върнеш.

Advertisements

Истини

IMG_6383

Ръцете ни са истини дълбоки,
в които бръчки -пътища се вият.
Дали ще можем вярната посока
по линните тяхни да открием?

Към теб поемам леко, доверчиво,
изпълнена с надежди и въпроси.
Към мене идваш. И дали не е горчиво
това, което устните ти носят?

В очите тихо сънища се скитат
и търсят в тебе сбъдване, реално.
А погледа ти със тъга ме пита –
открила ли съм в него свойта тайна?

Какво да отговоря? Строго
във мене мисли болни се развеждат.
Ръцете ми до изнемога могат
със твоите коси да сплитат нежност,

но трябва ли, тъгите си събрали
да съдим себе си за тази грешност,
която несъзнателно прогаря
истини, в ръце от мисли -тежки.

Оставете ми чудото!

Оставете ми чудото!
Не ми го отнемайте!
То трае само три дни…

Първия ден – денят на надеждата:
Светът се променя, невиждан и друг.

Втория ден – денят на щастието:
Преливам от смях и от обич…

Третия ден – най-силният:
Не вярвам че чудото става със мен!

Мъдри слова, съвети, съмнения,
оставете, не ми го отнемайте!

Три дни продължава.
Не повече.
В чудото няма четвърти ден.

10/02/1988

########

IMG_0096-001

Двадесет и пет рози ухаят пред мен-
за всяка година, в която със теб
живеем на чудото в четвъртия ден…

Ела

IMG_0104-001

Тя не е дърво обикновено.
Ела е.

Всяка сутрин обитава
моя стар прозорец.

Винаги е изгревна, светла и истинска.
Толкова е истинска! Почти нереална.

Не виждам началото,
и краят й не виждам,
защото прозорецът ми пречи.
(Прозорец с капаци, решетки –
остатък от страхливото ни минало)

 Прозорецът е рамка. И във него
елата е врисувана внезапно.

     Не искам да я видя цялата.
(върхът й може би е счупен…)

   А ида ли при нея,  ще загубя
гледната си точка – твойто рамо.

…при мен

Вятърът иска да затвори вратата.
Напира отвън – не със рамо.
Напира със целия себе си.
 
А аз я оставих отворена.
Широко и искрено отворена
за всички които
искат да влязат
от вън,
на топло
при мен.

1984

Между два свята

1-img_01461

Над два различни свята хвърлям сянка разделена:
Покълнах във единият, но в него не живея.
Във другият живея, но не му принадлежа.

Спомени от първият, от сънища подгонени,
причакват ме, нападат – иззад мирис, песен, залез
и пълнят ме с носталгия така, че ме боли.

В другия подреждам вейчици и клони,
протягам плахо корени и почвата опипвам
дълго, колебливо преди да се разлистя.

(Откършените клони все още в мен сълзят
и колко много рани по ствола грапавеят,
зараснали набързо, нелекувани, сами.)

Опитвам се да свържа световете си в един.
За втория си свят на първия да кажа-
по-дълго да остане корена ми впит.

Но твърде са далече, твърде са различни.
Сезоните са други, и птиците, и песните,
и слънцето и вятъра, и въздуха дори…

Над два различни свята разперила съм клони.
И смело се разлиствам във новата гора
от хора като мен – дърветата без корени.

Вечерта ме гледа…

Вечерта ме гледа
с единственото си жълто око.
И ме пита „Как мина денят?
Видя ли се с хората, усмихна ли се?
Изпи ли докрай красотата на залеза
за да целунеш и утре света?”

А аз мълча.
Мълча като на изпит, когато не знам.
Изтръпнала от мисли, много не сторих.
От хора и звуци – до мен не достигнах…

Не докоснах със поглед красотата на залеза
и не знам откъде ще взема
сили за утре…

А трябва света да посрещна с усмивка.

1983/2012

Блог в WordPress.com.

Up ↑

Тодор Толев

блогче за общуване, споделяне и общи неща

After the Pause

a journal of poetry, flash fiction, and art

KathySteinemann.com

Free Resources for Writers and Poets

През прозореца

Книгите са моят прозорец към света ...

Auckland Daily Photo

Auckland and New Zealand photography by Lachezar