Търсене

Между два свята

NZ – България

Етикет

лично

само мое. Най-трудното за публикуване… И колко пъти изтривам тези posts…

Разходка по хълма

1-20141207_154128 (2)

И колкото по-високо се качвам
толкова вятъра по-силен, по-студен е.
Незакътано. Няма къде да се скрия.
Градът прожужава глухо под мен
и в серпентина от сиво лениво се вие.

И колкото по-високо се качвам
Толкова изгледа по-далечен и ясен е.
Хоризонта ми кимва леко лилав.
Сърцето ми тупа със ритъм стогласен
и блъска дъха ми простора без страх.

1-20141207_153633-001

И колкото по-високо се качвам,
Токова по-силна съм. И по-сама.
Тревите – покорни в пътека неясна
очакват посока – напред ли? Назад?

Нагоре.
По склона на стихнал вулкан.

Камъчета по брега

Последните мои 12 години –
търкулнати тихо по ситния пясък,
обли, прошарени и дори красиви
когато – мокри, под слънцето блясват.
Някои още са грапави, други –
ще те порежат ако стъпиш на тях.
Тежат на брега на моята история
и правят ми пясък – да ме държи заземена.
Да ги опиша, не мога – трябва ми време.
И сила ми трябва – да ги преживея пак.
Надежди, безсънните нощи, вълнения,
хора и планове, мислите, срещите,
големите радости и малките също.
Победите.
И пораженията.
Мъжете до мен.
Моята къща.
И как разгадвам, откривам се още –
къде и коя съм,
каква съм,
защо съм.
За да направя новата стъпка във пясъка
и да търлкулна новото камъче
по брега,
след вълната.
И пак да съм същата.

като Бога

Аз съм само на двадесет и две.
И съм сама като Бога.
Създавам си света.
Не за шест дни.
За един само мога.

Смесвам не вода и пръст.
Смесвам символи и мисли.
Раждам син.
И го дарявам с кръст.
Адам и Ева си измислям.

Но те са мои – други няма.
Живея с тях, после си ги спомням.
Всичко – кръста, греховете,
Раните от раждането помня
и как са оживели в мен.

Нося цялата история след тях.
И тя е моя.
Мой си е светът.
Еднодневен и многовековен.
Всъщност е на двадесет и две.

Като мен.
И като Бога.

4 Февруари, 1988

================================

Преди 27 години на този ден,
самотната ми горчилка изписа тези думи.
Два дни по-късно срещнах човекът, който още е до мен.
Пак живея с моите си хора, но не съм сама.

И благодаря на Бога.

В зелено

1-20140915_170518_Android

В деня на истината,
през мъглата, в дъжда,
младите листа на стария дъб
все така греят.

Все така.

Греят.

 

 

Празникът свърши

IMG_1104-001

Във стария куфар, след празника
хвърлих (без да съм сгънала)
бельото, дрехите носени
и всичко покриващо тялото.
На лампата тъжно висяха
парцали от спомен и сънища.
Запълних със тях празнината
на горният ъгъл – отляво.
Изхвърлих без жал през прозореца
огризки от стари приятелства.
Новите дълго ще зреят –
(боли ме когато почиствам)
Погледнах сапуна си – люспица
след дълго отмивани погледи.
Червилото също на свършване,
оцветило фалшви усмивки.
Дали съм забравила друго
освен мисълта си за вчера?
Взех ли си новите истини,
мислите, новите мъдрости?
Затворих стария куфар
и стиснах ключа си във джоба.
Тръгвам. Всъщност се връщам.
Това е. Празникът свърши.

1989/2014

В самотата ми се плиска океана

1-20131229_150557

безкрайна като океана, самотата ми
зелена и студена е – като стъкло.
във нея тихо вие вятър
и в тънка, жълта струя
хрусне пясък
по час,
по ден,
зърно подир зърно.
а океанът идва,
близва ходилата ми,
мърка като коте и се гали,
в солена ласка пръсва ме приятелски,
небрежно трие в пясъка следата ми
и връща я на бялата си пяна.

в самотата ми се плиска океана…

В светлината на деня

Потръпвам от хлад,
от острите облаци,
и от тази въздишка във летния въздух,
която ме лъхва, спира на миглите
и ме кара да виждам всичко наоколо
със студени,
големи
и трезви очи.

Кафето ми черно,
горчиво и дъхаво,
събужда милувки заспали в гърдите ми,
шепота трескав на нови открития
и тихия пламък на свещта ни, догаряща
плахо във мрака,
в полусън,
призори.

Какво ще дочакаме
с нашето заедно?
Kраят на лятото, дори есента?
Или горчиви кафета във утрини хладни,
нощи, в студена умора забравени
и остри въпроси –
на светло,
в деня.

Create a free website or blog at WordPress.com.

Up ↑

Craig's Ivory Soapbox

Because I can't afford the tower

Тодор Толев

блогче за общуване, споделяне и общи неща

KathySteinemann.com

Resources for Writers, Short Fiction, and More

bvtoshev

A topnotch WordPress.com site

През прозореца

Книгите са моят прозорец към света ...

Auckland Daily Photo

Auckland and New Zealand photography by Lachezar