Търсене

Между два свята

NZ – България

Етикет

истини

Моите истини от моите изводи. Ако някой открие своята истина в тях – ще се радвам безкрайно.

като Бога

Аз съм само на двадесет и две.
И съм сама като Бога.
Създавам си света.
Не за шест дни.
За един само мога.

Смесвам не вода и пръст.
Смесвам символи и мисли.
Раждам син.
И го дарявам с кръст.
Адам и Ева си измислям.

Но те са мои – други няма.
Живея с тях, после си ги спомням.
Всичко – кръста, греховете,
Раните от раждането помня
и как са оживели в мен.

Нося цялата история след тях.
И тя е моя.
Мой си е светът.
Еднодневен и многовековен.
Всъщност е на двадесет и две.

Като мен.
И като Бога.

4 Февруари, 1988

================================

Преди 27 години на този ден,
самотната ми горчилка изписа тези думи.
Два дни по-късно срещнах човекът, който още е до мен.
Пак живея с моите си хора, но не съм сама.

И благодаря на Бога.

Стъпала

1-IMG_0936

Тъй както вехне цвят и както всяка младост
клони към старостта, така цъфти живота,
цъфти тъй всяка мъдра добродетел с радост
до някакъв момент и не издържа вечно.
Сърцето трябва да е винаги с охота
готово за раздяла и начало ново,
за да успее с храброст в тръгване далечно
да се отправи то към порив ненадеен.

И ето ти, начало, чудо си, готово
да ни закриляш и помагаш да живеем.

Би трябвало с усмивка всичките пространства
да прекосим и нищо да не ни обвързва,
духът световен тук с вериги не ни свързва,
той иска в извисяването да се странства.

Започне ли сърцето да не се вълнува
и се почувстваме уютно, може да е късно,
а който е готов да тръгне и пътува,
от навика сковаващ той ще се откъсне.

И смъртният ни час със същата охота
пред нови хоризонти пак ще ни възправя,
не ще притихне този повик на живота…
Сърце, вземи си сбогом и хайде, оздравявай!

Херман Хесе

Игра на стъклени перли

„Не си създавай идоли“

1-20140426_133332

“ Забележително е, че тъкмо за човека, когото обичаме, можем най-малко да кажем какъв е той. Ние просто го обичаме. В това се състои любовта, чудото на любовта, в това, че ни въвежда в колебливото състояние на един истински живот, в готовността да следваме един човек във всичките му възможни превъплъщения. Continue reading „„Не си създавай идоли““

Празникът свърши

IMG_1104-001

Във стария куфар, след празника
хвърлих (без да съм сгънала)
бельото, дрехите носени
и всичко покриващо тялото.
На лампата тъжно висяха
парцали от спомен и сънища.
Запълних със тях празнината
на горният ъгъл – отляво.
Изхвърлих без жал през прозореца
огризки от стари приятелства.
Новите дълго ще зреят –
(боли ме когато почиствам)
Погледнах сапуна си – люспица
след дълго отмивани погледи.
Червилото също на свършване,
оцветило фалшви усмивки.
Дали съм забравила друго
освен мисълта си за вчера?
Взех ли си новите истини,
мислите, новите мъдрости?
Затворих стария куфар
и стиснах ключа си във джоба.
Тръгвам. Всъщност се връщам.
Това е. Празникът свърши.

1989/2014

Не бързай да обичаш

1-20170107_182842

Не бързай да обичаш, сине!
Ей така, не бързай…
Събирай песни, смях,
събирай себе си,
расти!
Учи се на приятелство, на вярност.
Бъди достоен.
Себе си бъди!

Познай се, разгадай се,
преоткривай се!
Всяка гънка от душата,
всяка мисъл.
Откъде си тръгнал,
кой си,
от какво направен си –
от дърво, стомана, камък?
…и пази се!

Да обичаш – то е да дадеш
от всичкото, което имаш.
Тебе си.
Имаш ли достатъчно,
ще стигне ли,
за двамата – за дълго да ви грее?
Даваш.
Но също и ще вземеш.
И какво ще бъде всичкото от нея?

Раздялата и Боже, тази болка!
Тази празнота неизбродима…
И как не знаеш откъде да почнеш
пак да се събираш,
да се имаш.
Пак да си напълниш всичкото.
Горчилката къде да си излееш…
Не бързай да обичаш, сине,
моля те!
Първо – научи се да живееш.

Бразди в океана

IMG_0138-001

прави, разнопосочни и бели
несравняеми с тези от разорана целина
нетрайни наистина,  но с ясна посока
неясно докъде ще стигнат
важна е отпавната точка
и как разлюляват света след себе си
бразди в океана
и какво в тях посяваме
солта от морето
синьото от небето
просторът от въздуха
светлината от слънцето
и простата радост че ни има

IMG_0141

Кръговрат

flock-of-birds-in-sky-600x400

Дъждът размива силата на лятото.
Разплаква го и тъй го състарява.
Очите стават тъжни, сиромашки
и паяжини клепките му стягат.

Забързан, делови, нахлува вятър,
праха раздухва, въздуха охлажда.
Далече, в синьо-бронзови обятия
Земята свойта нова Есен ражда.

Със бледи устни и коси ръждиви,
след опит плах отново да е топло,
Лятото усмихва се горчиво –
помръкнало, несигурно, сиротно.

Оглежда се в градините със далии
и много пъти в гроздовете виснали,
в очите на врабците се смалява…
И разбира че вече му е писано.

Улавя се за листите от злато
в дървото на сезоните откършени.
В крилата на последното си ято
приют намира, стихва… и се свършва.

 

Create a free website or blog at WordPress.com.

Up ↑

Craig's Ivory Soapbox

Because I can't afford the tower

Тодор Толев

блогче за общуване, споделяне и общи неща

KathySteinemann.com

Resources for Writers, Short Fiction, and More

bvtoshev

A topnotch WordPress.com site

През прозореца

Книгите са моят прозорец към света ...

Auckland Daily Photo

Auckland and New Zealand photography by Lachezar