Търсене

Между два свята

NZ – България

Етикет

живот

Моите мисли за живота изобщо. Не твърдя че са правилни, и не искам да давам съвети на никого.

Зейтин

на дядо

20170819_143934

– Оф! – Йордан погледна убодения си пръст, където малка капка кръв бързо наедряваше. – Оф, оф!, изпъшка момчето пак, захапа пръста си и засмука раната.

Соленият, металически вкус изпълни устата му и той се намръщи на голямата груба игла, паднала в скута му. Няколко парчета свинска кожа, изрязани от стари цървули, плуваха накиснати в очукана тава. Около тях, в мътната вода се протягаха пипалата на кални, посукани върви.

Continue reading „Зейтин“

Advertisements

Разходка по хълма

1-20141207_154128 (2)

И колкото по-високо се качвам
толкова вятъра по-силен, по-студен е.
Незакътано. Няма къде да се скрия.
Градът прожужава глухо под мен
и в серпентина от сиво лениво се вие.

И колкото по-високо се качвам
Толкова изгледа по-далечен и ясен е.
Хоризонта ми кимва леко лилав.
Сърцето ми тупа със ритъм стогласен
и блъска дъха ми простора без страх.

1-20141207_153633-001

И колкото по-високо се качвам,
Токова по-силна съм. И по-сама.
Тревите – покорни в пътека неясна
очакват посока – напред ли? Назад?

Нагоре.
По склона на стихнал вулкан.

Камъчета по брега

Последните мои 12 години –
търкулнати тихо по ситния пясък,
обли, прошарени и дори красиви
когато – мокри, под слънцето блясват.
Някои още са грапави, други –
ще те порежат ако стъпиш на тях.
Тежат на брега на моята история
и правят ми пясък – да ме държи заземена.
Да ги опиша, не мога – трябва ми време.
И сила ми трябва – да ги преживея пак.
Надежди, безсънните нощи, вълнения,
хора и планове, мислите, срещите,
големите радости и малките също.
Победите.
И пораженията.
Мъжете до мен.
Моята къща.
И как разгадвам, откривам се още –
къде и коя съм,
каква съм,
защо съм.
За да направя новата стъпка във пясъка
и да търлкулна новото камъче
по брега,
след вълната.
И пак да съм същата.

като Бога

Аз съм само на двадесет и две.
И съм сама като Бога.
Създавам си света.
Не за шест дни.
За един само мога.

Смесвам не вода и пръст.
Смесвам символи и мисли.
Раждам син.
И го дарявам с кръст.
Адам и Ева си измислям.

Но те са мои – други няма.
Живея с тях, после си ги спомням.
Всичко – кръста, греховете,
Раните от раждането помня
и как са оживели в мен.

Нося цялата история след тях.
И тя е моя.
Мой си е светът.
Еднодневен и многовековен.
Всъщност е на двадесет и две.

Като мен.
И като Бога.

4 Февруари, 1988

================================

Преди 27 години на този ден,
самотната ми горчилка изписа тези думи.
Два дни по-късно срещнах човекът, който още е до мен.
Пак живея с моите си хора, но не съм сама.

И благодаря на Бога.

Хищници

Африканска пустиня. Жега.
Храсти и редки треви.
Миражи. Животът е мъртъв.
Небето безстрастно виси.

Но не – млада импала
в пейзажа страхливо навлиза.
Няма опасност, познато е.
Дошла е от зеления извор.

Пейзажът зове като роден.
Лъвът е избягал, орисан.
Внезапно, по закон неприроден
лешояд каца наблизо.

Гледа я с клюн като кука,
черен, плешив и вмирисан.
Хиените, уморени от скука
настъпват и се хихикат.

Нападат я. А тя е жива.
Кълват, късат и дърпат…
Последният спомен, изстинал,
е сянката край зелния извор.

1-20140615_152943

Стъпала

1-IMG_0936

Тъй както вехне цвят и както всяка младост
клони към старостта, така цъфти живота,
цъфти тъй всяка мъдра добродетел с радост
до някакъв момент и не издържа вечно.
Сърцето трябва да е винаги с охота
готово за раздяла и начало ново,
за да успее с храброст в тръгване далечно
да се отправи то към порив ненадеен.

И ето ти, начало, чудо си, готово
да ни закриляш и помагаш да живеем.

Би трябвало с усмивка всичките пространства
да прекосим и нищо да не ни обвързва,
духът световен тук с вериги не ни свързва,
той иска в извисяването да се странства.

Започне ли сърцето да не се вълнува
и се почувстваме уютно, може да е късно,
а който е готов да тръгне и пътува,
от навика сковаващ той ще се откъсне.

И смъртният ни час със същата охота
пред нови хоризонти пак ще ни възправя,
не ще притихне този повик на живота…
Сърце, вземи си сбогом и хайде, оздравявай!

Херман Хесе

Игра на стъклени перли

Tags

Докато си преглеждах блога, реших да добавя описание на моите Тags. И ето какво се получи:

Auckland: Обичам този град, който съчетава всички красоти, култури и изкушения на големия град и в същото време ми позволява да се усамотя в някой парк, да се разходя по някой плаж или дори в гора – в самия град или на половин час път от него.

Африка: 12 години от живота ми. Много научих, но и бях много самотна и изолирана. Все още не знам дали обичах Африка…

Детство: От тези истинските, когато имаше игра на двора и на улицата, и беше спокойно, незастрашено. Continue reading „Tags“

Блог в WordPress.com.

Up ↑

Тодор Толев

блогче за общуване, споделяне и общи неща

After the Pause

a journal of poetry, flash fiction, and art

Short Story Magic Tricks

Breaking down why great fiction is great.

Craig's Ivory Soapbox

Because I can't afford the tower

KathySteinemann.com

Resources for Writers, Short Fiction, and More

През прозореца

Книгите са моят прозорец към света ...

Auckland Daily Photo

Auckland and New Zealand photography by Lachezar