Търсене

Между два свята

NZ – България

Tag

живот

Моите мисли за живота изобщо. Не твърдя че са правилни, и не искам да давам съвети на никого.

Зейтин

на дядо

20170819_143934

– Оф! – Йордан погледна убодения си пръст, където малка капка кръв бързо наедряваше. – Оф, оф!, изпъшка момчето пак, захапа пръста си и засмука раната.

Соленият, металически вкус изпълни устата му и той се намръщи на голямата груба игла, паднала в скута му. Няколко парчета свинска кожа, изрязани от стари цървули, плуваха накиснати в очукана тава. Около тях, в мътната вода се протягаха пипалата на кални, посукани върви.

Continue reading „Зейтин“

Advertisements

Разходка по хълма

1-20141207_154128 (2)

И колкото по-високо се качвам
толкова вятъра по-силен, по-студен е.
Незакътано. Няма къде да се скрия.
Градът прожужава глухо под мен
и в серпентина от сиво лениво се вие.

И колкото по-високо се качвам
Толкова изгледа по-далечен и ясен е.
Хоризонта ми кимва леко лилав.
Сърцето ми тупа със ритъм стогласен
и блъска дъха ми простора без страх.

1-20141207_153633-001

И колкото по-високо се качвам,
Токова по-силна съм. И по-сама.
Тревите – покорни в пътека неясна
очакват посока – напред ли? Назад?

Нагоре.
По склона на стихнал вулкан.

Камъчета по брега

Последните мои 12 години –
търкулнати тихо по ситния пясък,
обли, прошарени и дори красиви
когато – мокри, под слънцето блясват.
Някои още са грапави, други –
ще те порежат ако стъпиш на тях.
Тежат на брега на моята история
и правят ми пясък – да ме държи заземена.
Да ги опиша, не мога – трябва ми време.
И сила ми трябва – да ги преживея пак.
Надежди, безсънните нощи, вълнения,
хора и планове, мислите, срещите,
големите радости и малките също.
Победите.
И пораженията.
Мъжете до мен.
Моята къща.
И как разгадвам, откривам се още –
къде и коя съм,
каква съм,
защо съм.
За да направя новата стъпка във пясъка
и да търлкулна новото камъче
по брега,
след вълната.
И пак да съм същата.

като Бога

Аз съм само на двадесет и две.
И съм сама като Бога.
Създавам си света.
Не за шест дни.
За един само мога.

Смесвам не вода и пръст.
Смесвам символи и мисли.
Раждам син.
И го дарявам с кръст.
Адам и Ева си измислям.

Но те са мои – други няма.
Живея с тях, после си ги спомням.
Всичко – кръста, греховете,
Раните от раждането помня
и как са оживели в мен.

Нося цялата история след тях.
И тя е моя.
Мой си е светът.
Еднодневен и многовековен.
Всъщност е на двадесет и две.

Като мен.
И като Бога.

4 Февруари, 1988

================================

Преди 27 години на този ден,
самотната ми горчилка изписа тези думи.
Два дни по-късно срещнах човекът, който още е до мен.
Пак живея с моите си хора, но не съм сама.

И благодаря на Бога.

Хищници

Африканска пустиня. Жега.
Храсти и редки треви.
Миражи. Животът е мъртъв.
Небето безстрастно виси.

Но не – млада импала
в пейзажа страхливо навлиза.
Няма опасност, познато е.
Дошла е от зеления извор.

Пейзажът зове като роден.
Лъвът е избягал, орисан.
Внезапно, по закон неприроден
лешояд каца наблизо.

Гледа я с клюн като кука,
черен, плешив и вмирисан.
Хиените, уморени от скука
настъпват и се хихикат.

Нападат я. А тя е жива.
Кълват, късат и дърпат…
Последният спомен, изстинал,
е сянката край зелния извор.

1-20140615_152943

Стъпала

1-IMG_0936

Тъй както вехне цвят и както всяка младост
клони към старостта, така цъфти живота,
цъфти тъй всяка мъдра добродетел с радост
до някакъв момент и не издържа вечно.
Сърцето трябва да е винаги с охота
готово за раздяла и начало ново,
за да успее с храброст в тръгване далечно
да се отправи то към порив ненадеен.

И ето ти, начало, чудо си, готово
да ни закриляш и помагаш да живеем.

Би трябвало с усмивка всичките пространства
да прекосим и нищо да не ни обвързва,
духът световен тук с вериги не ни свързва,
той иска в извисяването да се странства.

Започне ли сърцето да не се вълнува
и се почувстваме уютно, може да е късно,
а който е готов да тръгне и пътува,
от навика сковаващ той ще се откъсне.

И смъртният ни час със същата охота
пред нови хоризонти пак ще ни възправя,
не ще притихне този повик на живота…
Сърце, вземи си сбогом и хайде, оздравявай!

Херман Хесе

Игра на стъклени перли

Tags

Докато си преглеждах блога, реших да добавя описание на моите Тags. И ето какво се получи:

Auckland: Обичам този град, който съчетава всички красоти, култури и изкушения на големия град и в същото време ми позволява да се усамотя в някой парк, да се разходя по някой плаж или дори в гора – в самия град или на половин час път от него.

Африка: 12 години от живота ми. Много научих, но и бях много самотна и изолирана. Все още не знам дали обичах Африка…

Детство: От тези истинските, когато имаше игра на двора и на улицата, и беше спокойно, незастрашено. Continue reading „Tags“

Блог в WordPress.com.

Up ↑

Тодор Толев

блогче за общуване, споделяне и общи неща

After the Pause

a journal of poetry, flash fiction, and art

KathySteinemann.com

Resources for Writers and Poets

През прозореца

Книгите са моят прозорец към света ...

Auckland Daily Photo

Auckland and New Zealand photography by Lachezar