Търсене

Между два свята

NZ – България

Етикет

ежедневие

След репетиция със струнен квартет

1-20140520_165013

… а как небето свети – картина на Моне…
душата ми отпява светът на Албинони…
и две цигулки вечни, с галещи ръце
в изящна фуга с чèлото се гонят…

 

Advertisements

Tags

Докато си преглеждах блога, реших да добавя описание на моите Тags. И ето какво се получи:

Auckland: Обичам този град, който съчетава всички красоти, култури и изкушения на големия град и в същото време ми позволява да се усамотя в някой парк, да се разходя по някой плаж или дори в гора – в самия град или на половин час път от него.

Африка: 12 години от живота ми. Много научих, но и бях много самотна и изолирана. Все още не знам дали обичах Африка…

Детство: От тези истинските, когато имаше игра на двора и на улицата, и беше спокойно, незастрашено. Continue reading „Tags“

Вечер в двора

Все още топла вечер. Люлея се в градината сред падащия мрак и слушам как припява едно самотно щурче. Котето Софи се опитва да хване някаква закъсняла мушица.  Поредното пожълтяло листо нежно прошумолява и издъхва пред мен. Отнякъде се чуват удари на детска топка по сухия асфалт. Иначе е тихо, звуците на града са наистина далече.

Липсват ми миризмата на печени чушки, смеха на деца, шума на всички съседи гледащи мача и много щурчета, полудяли от щастие че са заедно, в топлата вечер, навън.

Как си?

Цял ден ходя из училище превита на две от болки…
Колегите, загрижено-любезно ме питат:
– How are you?- и аз, надянала плахо усмивка, отговарям:
– Fine, thanks…
Разбира се, че не съм добре, но въпроса „Как си” тук не очаква друг отговор, не можеш да си изплачеш болката и да изпаднеш в детайли. Не е прието някак си… Continue reading „Как си?“

И пак…

И пак е вечер сънена
с размътени неони…
Дърветата осъдено
за нощ протягат клони.
И пак се взирам в улици
с лица обезлюдени
блокирани от шумове,
от нерви набраздени….
И пак по спирки чакам
трамваи, автобуси
и зимен дъх изплашено
в ръцете ми се блъска…
И пак към къщи бързам
с умора неприкрита…
Неканени, несвързани
във мене мисли скитат.
И пак в леглото топло
с надежда непрокудена
ще водя битки нощни
с кошмари ще осъмна,
за да дочакам новата
размита вечер сънена,
със улици неонови…
И мисли в мен.
Несбъднати.

София, 1987

Аз съм щастливата…

Ти винаги ми носиш всичко, което поискам.

Ягоди през зимата, когато съм болна,
филма, който искам да гледам,
след като  съм прочела книгата,
шунка за пицата в петък и
книга с поеми, когато искам
да композирам песен за хор, на английски.

А после ми казваш,
че си щастлив, че ме имаш…

На път към дома

Starets-3-640Виждам го обикновено в сряда, когато се прибирам по-рано от работа. Върви по тротоара в посока обратна на моята. Прегънат е като бастуна, с който се придържа прав. Дребни стъпки бавно и  упорито го придвижват напред. Кръгозорът му – няколко плочки и може би малка част от улицата. Винаги е облечен с кафяв костюм и шлифер. Понякога крайчеца на вратовръзката му леко се подава под закопчаната жилетка. Continue reading „На път към дома“

Блог в WordPress.com.

Up ↑

Тодор Толев

блогче за общуване, споделяне и общи неща

After the Pause

a journal of poetry, flash fiction, and art

Short Story Magic Tricks

Breaking down why great fiction is great.

Craig's Ivory Soapbox

Because I can't afford the tower

KathySteinemann.com

Resources for Writers, Short Fiction, and More

През прозореца

Книгите са моят прозорец към света ...

Auckland Daily Photo

Auckland and New Zealand photography by Lachezar