Търсене

Между два свята

NZ – България

Tag

ежедневие

След репетиция със струнен квартет

1-20140520_165013

… а как небето свети – картина на Моне…
душата ми отпява светът на Албинони…
и две цигулки вечни, с галещи ръце
в изящна фуга с чèлото се гонят…

 

Advertisements

Tags

Докато си преглеждах блога, реших да добавя описание на моите Тags. И ето какво се получи:

Auckland: Обичам този град, който съчетава всички красоти, култури и изкушения на големия град и в същото време ми позволява да се усамотя в някой парк, да се разходя по някой плаж или дори в гора – в самия град или на половин час път от него.

Африка: 12 години от живота ми. Много научих, но и бях много самотна и изолирана. Все още не знам дали обичах Африка…

Детство: От тези истинските, когато имаше игра на двора и на улицата, и беше спокойно, незастрашено. Continue reading „Tags“

Вечер в двора

Все още топла вечер. Люлея се в градината сред падащия мрак и слушам как припява едно самотно щурче. Котето Софи се опитва да хване някаква закъсняла мушица.  Поредното пожълтяло листо нежно прошумолява и издъхва пред мен. Отнякъде се чуват удари на детска топка по сухия асфалт. Иначе е тихо, звуците на града са наистина далече.

Липсват ми миризмата на печени чушки, смеха на деца, шума на всички съседи гледащи мача и много щурчета, полудяли от щастие че са заедно, в топлата вечер, навън.

Как си?

Цял ден ходя из училище превита на две от болки…
Колегите, загрижено-любезно ме питат:
– How are you?- и аз, надянала плахо усмивка, отговарям:
– Fine, thanks…
Разбира се, че не съм добре, но въпроса „Как си” тук не очаква друг отговор, не можеш да си изплачеш болката и да изпаднеш в детайли. Не е прието някак си… Continue reading „Как си?“

И пак…

И пак е вечер сънена
с размътени неони…
Дърветата осъдено
за нощ протягат клони.
И пак се взирам в улици
с лица обезлюдени
блокирани от шумове,
от нерви набраздени….
И пак по спирки чакам
трамваи, автобуси
и зимен дъх изплашено
в ръцете ми се блъска…
И пак към къщи бързам
с умора неприкрита…
Неканени, несвързани
във мене мисли скитат.
И пак в леглото топло
с надежда непрокудена
ще водя битки нощни
с кошмари ще осъмна,
за да дочакам новата
размита вечер сънена,
със улици неонови…
И мисли в мен.
Несбъднати.

София, 1987

Аз съм щастливата…

Ти винаги ми носиш всичко, което поискам.

Ягоди през зимата, когато съм болна,
филма, който искам да гледам,
след като  съм прочела книгата,
шунка за пицата в петък и
книга с поеми, когато искам
да композирам песен за хор, на английски.

А после ми казваш,
че си щастлив, че ме имаш…

На път към дома

Starets-3-640Виждам го обикновено в сряда, когато се прибирам по-рано от работа. Върви по тротоара в посока обратна на моята. Прегънат е като бастуна, с който се придържа прав. Дребни стъпки бавно и  упорито го придвижват напред. Кръгозорът му – няколко плочки и може би малка част от улицата. Винаги е облечен с кафяв костюм и шлифер. Понякога крайчеца на вратовръзката му леко се подава под закопчаната жилетка. Continue reading „На път към дома“

Блог в WordPress.com.

Up ↑

Тодор Толев

блогче за общуване, споделяне и общи неща

After the Pause

a journal of poetry, flash fiction, and art

KathySteinemann.com

Resources for Writers and Poets

През прозореца

Книгите са моят прозорец към света ...

Auckland Daily Photo

Auckland and New Zealand photography by Lachezar