Търсене

Между два свята

NZ – България

Най – тъжно е…

… когато едно приятелство 

се превърне 

в предателство. 

Advertisements

Закъснял сняг


​Капки невинни по

безмилостна постеля.

Тежко е да понесем

наказанието на другите.

 

Равновесие

Паяжина блясва
във въздуха безветрен,
обтегната и крехка
като звук от клавесин.

А по нея – Лятото,
с чадър небесно-син
пази равновесие
и преминава в Есен.

Есенно

Бакърени отломки

от жаравата на Лятото.

Листопадът ме затрупва

с обещания за Зима.

На завет


Барабанен звън

на капките по покрива.

Дъждовният шепот ме закриля.

Без-душна

20170410_215656

Когато ме е страх,
душата ми се дръпва.

Напуска ми очите,
от лицето ми се смъква.

Не я съдържам повече.
И си ставам непозната.

Взирам се във празното
на огледалото насреща.

Търся.
Търся се. Къде съм?
Пусто е.

И няма кой да ме посрещне.

Междусезоние

Нито е Пролет и нито е Зима.
Денят е рехав и жълт.
Разсеяни облаци, спасени от име
по лицето небесно тежат.

Безформена делничност бяга пред мен
и нейна без-слънчева сянка,
на Зимата още във скрежния плен
за Пролет бълнувам вещание.

Изтръпнали вече дървета и птици
от топлата сгушеност стенат.
Вятър безпътен по улици, жици
се чуди накъде да поеме.

И ту е студено, ту пък е топло
неразбраното мартенско време.
Вече не-Зима и още не-Пролет,
Сезони годишни се сменят.

Март, 1985

Create a free website or blog at WordPress.com.

Up ↑

Тодор Толев

блогче за общуване, споделяне и общи неща

After the Pause

a journal of poetry, flash fiction, and art

Short Story Magic Tricks

Breaking down why great fiction is great.

Craig's Ivory Soapbox

Because I can't afford the tower

KathySteinemann.com

Resources for Writers, Short Fiction, and More

През прозореца

Книгите са моят прозорец към света ...

Auckland Daily Photo

Auckland and New Zealand photography by Lachezar