Живея в едно общество, което няма Вапцаров. И Ботев си няма, нито Левски.
Живея във време, лишено от смисъл, запълнено със снимчици във Фейсбук, претенции за общуване и химерни приятелства.
Няма въздух. Няма очакване, надежда, няма поет, който да възкликне:
„Може би искате
да я сразите
моята вяра
във дните честити,
моята вяра,
че утре ще бъде
живота по-хубав,
живота по-мъдър?“
Дали е по-хубав, Никола? Защото със сигурност не е по-мъдър.
Дните честити – дали помним собствената си мечта за тези дни? И как можем да разберем че утрето е по-хубаво от твоето днес, ако сме забравили как да разбираме думите ти?
Пиша това и си мисля – къде да го сложа – на Фейсбук? Моите „приятели“ там ще ми се смеят, ще ме обяват за старомодна идеалистка, за побъркана интелектуалка… Нека! По-силна съм от тях, и вероятно – по-щестлива, защото не само че чета Вапцаров, но и го разбирам, до сълзи го разбирам.
„Човекът погледнал зората,
в която
се къпела с блясък звезда,
и мислел за своята
тежка,
човешка,
жестока,
безока
съдба.“
Намерете я тази „Песен за Човека“ и чуйте гласа на поета:
„Какъв ти тук ужас?! —
Той пеел човека. —
Това е прекрасно, нали?“
Прочетете стихотворението бавно, като за първи път. Ако и вас ви хване за гърлото и ви стегне, като въже – радвайте се.
Още сме живи!
http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=17&WorkID=117&Level=3
юни 11, 2017 at 7:18 pm
Ех, Рони!
Поздрав и овации за теб!
И след най-тъмната нощ пак утро иде –
дори да не го видим, то и без нас ще дойде!
Преди векове хората епидемично са вярвали,
че Земята е плоска … а тя не е!
Следователно, и днешната вяра във вековечността
на гастроинтестиналния идеал ще рухне!
Верно, храносмилателният тракт на обществото,
тапициран с фейсбук, работи яко днес.
И излива отпадни продукти под форма на Глории,
Деси Слави, Митьо Пищова и прочие.
Ала тях редом с Вапцаров не можеш да сложиш!
Друг е пътят и мястото им, и така трябва да бъде!
Отново поздрав!
тт 🙂
ХаресвамLiked by 2 people
юни 11, 2017 at 7:25 pm
Ето този отговор ми е достатъчен, за да повярвам че има бъдеще. Вероятно е далечно, но го има! Сърдечни поздрави!
Пп. Аз съм по-щастливата, дори не знам кои са знаменитостите, които си споменал. Тук съм залята с Американски отпадъци, ама много… ох…!
ХаресвамLiked by 2 people
юни 11, 2017 at 9:55 pm
Благодаря за отговора, Рони!
Относно „знаменитостите“ – ами, изброих наслука поредица имена, с които искат да ме убедят, че всичко е розово и всинца сме доволни.
Това са героите на нашето време, друго си нямаме.
Няма Любен Каравелов и Вазов, ни Бенковски и Волов, ни Ботев, а за Левски дори не смея да спомена…
И Смирненски няма, и Гео Милев, и Вапцаров се не види днес …
Жалка епоха с дребнорасли човечета околовръст, заети с епидермалните си тревоги и радости…
Поради това еднолично напуснах европейския съюз и нато, вестници над 10 години не чета, телевизия от 3 години не гледам и само от избрани сайтове тук-там новини следя.
Пиша, както знаеш, разни поредици от думи – не че нещо ще променя, а защото душата се нуждае от дренаж, точно както е при възпалени и гноящи рани…
Обаче знам, че това скапано общество ще се сплуе не след дълго поради прокажената си същност.
Освен по професията, чета много история и социология и оттам поука и надежда диря…
Ми, това е… 🙂 🙂
ХаресвамLiked by 2 people