1-20141207_154128 (2)

И колкото по-високо се качвам
толкова вятъра по-силен, по-студен е.
Незакътано. Няма къде да се скрия.
Градът прожужава глухо под мен
и в серпентина от сиво лениво се вие.

И колкото по-високо се качвам
Толкова изгледа по-далечен и ясен е.
Хоризонта ми кимва леко лилав.
Сърцето ми тупа със ритъм стогласен
и блъска дъха ми простора без страх.

1-20141207_153633-001

И колкото по-високо се качвам,
Токова по-силна съм. И по-сама.
Тревите – покорни в пътека неясна
очакват посока – напред ли? Назад?

Нагоре.
По склона на стихнал вулкан.

Advertisements