Все още топла вечер. Люлея се в градината сред падащия мрак и слушам как припява едно самотно щурче. Котето Софи се опитва да хване някаква закъсняла мушица.  Поредното пожълтяло листо нежно прошумолява и издъхва пред мен. Отнякъде се чуват удари на детска топка по сухия асфалт. Иначе е тихо, звуците на града са наистина далече.

Липсват ми миризмата на печени чушки, смеха на деца, шума на всички съседи гледащи мача и много щурчета, полудяли от щастие че са заедно, в топлата вечер, навън.

Advertisements