1-20131229_150557

от океана по-безкрайна, самотата ми
зелена и студена е – като стъкло.
във нея тихо вие вятър
и в тънка, жълта струя
хрусне пясък
по час,
по ден,
зърно подир зърно.
а океанът идва,
близва ходилата ми,
мърка като коте и се гали,
в солена ласка пръсва ме приятелски,
небрежно трие в пясъка следата ми
и връща я на бялата си пяна.

в самотата ми се плиска океана…

Реклами