Потръпвам от хлад,
от острите облаци,
и от тази въздишка във летния въздух,
която ме лъхва, спира на миглите
и ме кара да виждам всичко наоколо
със студени,
големи
и трезви очи.

Кафето ми черно,
горчиво и дъхаво,
събужда милувки заспали в гърдите ми,
шепота трескав на нови открития
и тихия пламък на свещта ни, догаряща
плахо във мрака,
в полусън,
призори.

Какво ще дочакаме
с нашето заедно?
Kраят на лятото, дори есента?
Или горчиви кафета във утрини хладни,
нощи, в студена умора забравени
и остри въпроси –
на светло,
в деня.

Реклами