DSC_8283_HDR-1

Току-що е минало лятото
и в дюните – парещи, пясъчни –
се веят въздишки и спомени.

Морето от тайни е топло,
и слънцето с бронзови вопли
потъва в обятия златни.

Гларуси нощно-самотни,
в бяло политнали, помнят
на рибите младия блясък.

Стъпките в плажната ивица
вълните отдавна изтрили са.
Чута е  моята изповед…

А мидите зреят в подслона си…
Но лятото свърши, отрони се-
зърно от гривна сезонена.

Остават пак дюните пясъчни
от грях и от изповед – парещи,
да тлеят във перлени спомени.

 

 

Advertisements