…
Когато пиша искам да съм сам –
край мен минават образи и рими,
минават те почти неуловими,
на пръсти стъпват, чувам ги едвам.
Край мен минава скъп, обичан свят.
Сърцето си тогава съм отворил
и ако го съзрат нечисти хора,
ще го напълнят с присмех и със яд!

Когато пиша, искам да съм сам…

Дамян Дамянов

Ех, Дамяне…