Търсене

Между два свята

NZ – България

Тимуровци

Днес подобно ястие вероятно се смята за деликатес. Във всеки случай не може да се поръча във всеки  ресторант. Затова най-добре е да се приготви в домашни условия.

Ето и рецептата:

Пролетна ваканция – 1 бр.

Свежо утро – 1 бр.

Забележка: трябва да е валяло през нощта.

Няколко деца от същия клас – може и да са съседи.

2 – 3 тенджери с капак

По възможност – един възрастен, болен от бъбреци.

***

Утрото блика през прозореца на тласъци – ту светло, ту малко засенчено. Едни облаци плъзнали по небето – цяла армия, в редици и накуп. Избухват над Стратеш, внушителни и напудрени като адмирали, но колкото по-високи стават толкова повече къдриците им изтъняват и политат като перца в небето. А то се боядисало с най-дълбокото си синьо и ги чака – щом стигнат до средата ги топи като захарен памук. Един лъч се протяга чак от там и докато примигвам сънливо, ми каца на носа.

Continue reading „Тимуровци“

Advertisements

За напрежението 

Напрежението в един човек се създава от несигурност.

Колкото сме  по-несигурни в себе си, толкова сме по напрегнати, в очакване да отбием някоя нападка, да реагираме на обвинения, да обезоръжим подозрение преди то дори да се е появило в събеседника.

Непрекъснато сме нащрек. А не трябва.

Вие виждали ли сте напрегнато цвете? Continue reading „За напрежението „

***

20170929_175115

Пролетно цвете!

Лилавия ти дъх

пробуди младостта ми.

 

В светло синьо

Свърши й се силата на зимата.

А тя се чуди как да си я върне.

 

Ту диво вие с вятъра си нощен

и трака с клони кокалено сухи,

ту кашля сутрин щом запеят птиците

и ги загърбя с облаци обидени.

От пазвата – мъгли лепливи вади,

вихрушки вдига слънцето да скрие,

и с ледените перли на градушката

кикоти се по покривите слисани.

 

Но cвърши се. Издъхва, изнурена

от битката със птиците немлъкващи,

които пролетта разбуждат влюбено

и връщат на зората светло-синьото.

Зейтин

на дядо

20170819_143934

– Оф! – Йордан погледна убодения си пръст, където малка капка кръв бързо наедряваше. – Оф, оф!, изпъшка момчето пак, захапа пръста си и засмука раната.

Соленият, металически вкус изпълни устата му и той се намръщи на голямата груба игла, паднала в скута му. Няколко парчета свинска кожа, изрязани от стари цървули, плуваха накиснати в очукана тава. Около тях, в мътната вода се протягаха пипалата на кални, посукани върви.

Continue reading „Зейтин“

Разсъмване в Аотеароа

1-1-20170727_071701

Полярен вятър свири във звездите,

небето си продухал от лъжи.

От клоните превити, птици скрити

мечтаят пролет.

Зимата мълчи.

Пътека ранна утрото протяга

и слънцето ѝ хвърля прах червен.

Отпочва се. Студено е на прага.

Все още не е пролет.

Но е Ден.

***

Аотеароа (Aotearoa) е Маорското име на Нова Зеландия и означава Земята на дългия бял облак. (The land of the long white cloud.)

За Вапцаров

Живея в едно общество,  което няма Вапцаров. И Ботев си няма, нито Левски.

Живея във време, лишено от смисъл, запълнено със снимчици във Фейсбук, претенции за общуване и химерни приятелства.

Няма въздух. Няма очакване, надежда, няма поет, който да възкликне:

„Може би искате

да я сразите

моята вяра

във дните честити,

моята вяра,

че утре ще бъде

живота по-хубав,

живота по-мъдър?“ 

Дали е по-хубав, Никола? Защото със сигурност не е по-мъдър.

Continue reading „За Вапцаров“

Create a free website or blog at WordPress.com.

Up ↑

Тодор Толев

блогче за общуване, споделяне и общи неща

After the Pause

a journal of poetry, flash fiction, and art

Short Story Magic Tricks

Breaking down why great fiction is great.

Craig's Ivory Soapbox

Because I can't afford the tower

KathySteinemann.com

Resources for Writers, Short Fiction, and More

През прозореца

Книгите са моят прозорец към света ...

Auckland Daily Photo

Auckland and New Zealand photography by Lachezar