За напрежението

Напрежението в един човек се създава от несигурност.

Колкото сме  по-несигурни в себе си, толкова сме по напрегнати, в очакване да отбием някоя нападка, да реагираме на обвинения, да обезоръжим подозрение преди то дори да се е появило в събеседника.

Непрекъснато сме нащрек. А не трябва.

Вие виждали ли сте напрегнато цвете?

Advertisements

***

Пролетно цвете!

Лилавия ти дъх

пробуди младостта ми.

 

В светло синьо

Свърши й се силата на зимата.

А тя се чуди как да си я върне.

 

Ту диво вие с вятъра си нощен

и трака с клони кокалено сухи,

ту кашля сутрин щом запеят птиците

и ги загърбя с облаци обидени.

От пазвата – мъгли лепливи вади,

вихрушки вдига слънцето да скрие,

и с ледените перли на градушката

кикоти се по покривите слисани.

 

Но cвърши се. Издъхва, изнурена

от битката със птиците немлъкващи,

които пролетта разбуждат влюбено

и връщат на зората светло-синьото.

Зейтин

на дядо

– Оф! – Йордан погледна убодения си пръст, където малка капка кръв бързо наедряваше. – Оф, оф!, изпъшка момчето пак, захапа пръста си и засмука раната.

Соленият, металически вкус изпълни устата му и той се намръщи на голямата груба игла, паднала в скута му. Няколко парчета свинска кожа, изрязани от стари цървули, плуваха накиснати в очукана тава. Около тях, в мътната вода се протягаха пипалата на кални, посукани върви.

Разсъмване в Аотеароа

Полярен вятър свири във звездите,

небето си продухал от лъжи.

От клоните превити, птици скрити

мечтаят пролет.

Зимата мълчи.

Пътека ранна утрото протяга

и слънцето ѝ хвърля прах червен.

Отпочва се. Студено е на прага.

Все още не е пролет.

Но е Ден.

***

Аотеароа (Aotearoa) е Маорското име на Нова Зеландия и означава Земята на дългия бял облак. (The land of the long white cloud.)

За Вапцаров

Живея в едно общество,  което няма Вапцаров. И Ботев си няма, нито Левски.

Живея във време, лишено от смисъл, запълнено със снимчици във Фейсбук, претенции за общуване и химерни приятелства.

Няма въздух. Няма очакване, надежда, няма поет, който да възкликне:

„Може би искате

да я сразите

моята вяра

във дните честити,

моята вяра,

че утре ще бъде

живота по-хубав,

живота по-мъдър?“ 

Дали е по-хубав, Никола? Защото със сигурност не е по-мъдър.

Песен на вестник

Яли ли сте някога яйце на вестник? Леко загоряло по крайчетата, поопушено, а жълтъка му по средата грейнал като светофар! Ако не сте – рецептата следва! А защо се прави на вестник?  Не защото няма тиган, а за да е по-вкусно, разбира се, и какво ли не намираш отпечатано във вестника…

Ето я рецептата, както я знам от баба:

1бр кюмбе, горещо, но може и най-обикновен електрически котлон. Забележка: на днешните керамични и индукционни котлони няма да стане.

1бр яйце (може и повече, но всяко да се готви на отделно парче вестник). Най-добре е ако яйцето е прясно снесено, но чак такива изисквания не мога да поставя пред съвременния готвач.

Главната съставка, разбира се, е парче вестник, независимо кой, и независимо с колко мастило е отпечатано написаното върху него.

Добавка: Съсед на стълбите- 1бр

Специално указание за тази рецепта: прочетете напечатаното!