Вълнáта

Океанът бучи пред мен. Съсък и солени пръски. Зелено-сиви вълни; някои избухват в пяна по-бързо от други. Иначе са същите.

И тогава я виждам – дългата вълна.

Събира енергия бавно, скрита до последния момент, когато се изправя, остра като бръснач, перфектно създадена от извечни сили, осъзнали мощта си.

Вълната е материална. Тя не бърза да се пречупи, а мързеливо се разхожда по определената ѝ пътека. Става все по-висока, без да бърза да съобщи присъствието си на света около нея. Но така и остава –  незабелязана от другите забързани вълни, тя презрително свива устни в нежелание да си признае какво я очаква.

Неизбежно, то се случва.

Advertisements

Музикален момент

Топло лято, малко Новозеландско селце,  неспирен вятър дърпа облаците на воали по небето. Птиците отстъпват място на една много устремена чапла, полетяла с мисия към хоризонта.

Ваканция, тишина, но не съвсем.

От грамофона долитат мелодии, завъртат се около мен, вземат си по нещо и излитат към воалите в синьото.

Открих плочите в местния антикварен магазин. Пет за долар. Събрани на куп, с  поомачкани корици, затиснати от забравата на годините, записите ми изпращаха прашните си надежди да ги взема. Да ги завъртя отново, че да бликне музика по жилите им.

Тимуровци

Днес подобно ястие вероятно се смята за деликатес. Във всеки случай не може да се поръча във всеки  ресторант. Затова най-добре е да се приготви в домашни условия.

Ето и рецептата:

Пролетна ваканция – 1 бр.

Свежо утро – 1 бр.

Забележка: трябва да е валяло през нощта.

Няколко деца от същия клас – може и да са съседи.

2 – 3 тенджери с капак

По възможност – един възрастен, болен от бъбреци.

***

Утрото блика през прозореца на тласъци – ту светло, ту малко засенчено. Едни облаци плъзнали по небето – цяла армия, в редици и накуп. Избухват над Стратеш, внушителни и напудрени като адмирали, но колкото по-високи стават толкова повече къдриците им изтъняват и политат като перца в небето. А то се боядисало с най-дълбокото си синьо и ги чака – щом стигнат до средата ги топи като захарен памук. Един лъч се протяга чак от там и докато примигвам сънливо, ми каца на носа.

За напрежението

Напрежението в един човек се създава от несигурност.

Колкото сме  по-несигурни в себе си, толкова сме по напрегнати, в очакване да отбием някоя нападка, да реагираме на обвинения, да обезоръжим подозрение преди то дори да се е появило в събеседника.

Непрекъснато сме нащрек. А не трябва.

Вие виждали ли сте напрегнато цвете?

***

Пролетно цвете!

Лилавия ти дъх

пробуди младостта ми.

 

В светло синьо

Свърши й се силата на зимата.

А тя се чуди как да си я върне.

 

Ту диво вие с вятъра си нощен

и трака с клони кокалено сухи,

ту кашля сутрин щом запеят птиците

и ги загърбя с облаци обидени.

От пазвата – мъгли лепливи вади,

вихрушки вдига слънцето да скрие,

и с ледените перли на градушката

кикоти се по покривите слисани.

 

Но cвърши се. Издъхва, изнурена

от битката със птиците немлъкващи,

които пролетта разбуждат влюбено

и връщат на зората светло-синьото.

Зейтин

на дядо

– Оф! – Йордан погледна убодения си пръст, където малка капка кръв бързо наедряваше. – Оф, оф!, изпъшка момчето пак, захапа пръста си и засмука раната.

Соленият, металически вкус изпълни устата му и той се намръщи на голямата груба игла, паднала в скута му. Няколко парчета свинска кожа, изрязани от стари цървули, плуваха накиснати в очукана тава. Около тях, в мътната вода се протягаха пипалата на кални, посукани върви.