Между два свята

Полет

Като снежинки в утро бяло,
заникъде не бързащи,
като мисли пожелани,
но не дотам очаквани,
те спускат се надолу,
делят на струи въздуха
и стелят тишината
със шепот на крила.

Последвам ги, задъхана,
(във мислите си само)
гукащи, седефени,
изящно устремени.
В крилата им се хващам
и моля се да стигна
там, където мама
гълъбите храни.

март 18, 2022 2

Ябълкова утрин

Във ябълката слънцето е спряло,
несигурно дали да продължи.
И влюбена до корен, тя сияе,
протяга къси клони и ухае,
и с всяко от листата си трепти.

Гърдите ѝ от плод са натежали.
И не едно, а тридесет сърца
пулсират от любовните ѝ рани
с въздишки тихи, неразбрани,
преплетени в косите на деня.

Мъглата сутрин було е за нея,
дъждът по здрач – кристална огърлица.
И двата кóса дето цял ден пеят
и с жълти флейти в човките се смеят,
я хвалят, че е чудна годеница!

И тя им вярва. Красива е, нали?
Не знае тя, че есента е утре.
Че мокър, не кристален, дъжд вали
и как от тридесет сърца боли
когато сутрин слънцето помръкне.

Дори и не усеща как те падат.
Сърцата първо. Листите – по три.
Дали е и още хубава и млада
не знае, но все по-малко страда,
за слънцето затворила очи.

А то пак в ябълката спира.
Погалва голите ѝ вейки.
Със облак спори и звезди прибира,
и хуква през деня да дири
два чудни малки кóса жълто-флейти.

февруари 24, 2021 1

Имам една мечта – да се хвана за крилете на самолета и да кацна в Нова Зеландия…
Мечтая си да се разхождам по плажовете ѝ и там да няма Росенец…
И си мечтая тяхното Слънце да изгрява откъдето трябва, а не като нашето – засега само от запад.
Това е моята мечта – да кацна в Нова Зеландия и да не мога да се върна, защото тя е накрая на света и по-далече няма.

Николай Милчев

Наистина, на края на света е, Николай,
Наистина – от тук по-далече няма.
Тихо е, спокойно. Дори е малко скучно.
Птиците ни будят, папагали край фонтана,
патици кротуват в рекичките край пътя
и Ганети, отново прелетели океана,
гнезда градят високо, на вятър, на открито.
Плажове безлюдни не от липсата на хора,
(е, и затова; овчиците са повече.)
а защото сме на остров и все до плаж се стига.
Океанът е студен и чист и безразличен,
но залезите, Боже, ако можеш да ги видиш
и да ти ожарят перото поетично,
с метафори и багри и думи неизричани,
от края на света и все към тебе тичащи
по плажа тих… и пълен с изгреви от изток.

октомври 30, 2020 0

На татко, от далече

Нямам подарък да ти пратя, тате,
нито вино, нито цвете…
Ако можех, щях да ти пратя и двете
и една цяла пъстра планета,
където
хората пеят с китари в ръце,
рисуват с палитри и пишат поеми
с перо от лебед бял подарено.

Ако можех, ръцете си щях да разперя,
да прелетя високо над два континента
набраздени със вени от сини реки
и езера полудели от слънцето,
спряло се
жадно да пие от душата им тиха,
да стигне до дъното и там да се сгуши,
от там да ни грее — окъпано, чисто.

Нямам подарък.
И крилата ги нямам.

Само една обич, впрегнала мисли
и думи несричани, несвързани в рими,
препускащи в синьо и в златно изписани,
родени, завихрени там,
във дълбокото,
в тихото място, тъй тъжно в душата ми,
че сама съм отново, и отново далече…
А как искам да съм до теб, тате!

Да вдигна чаша, да те целуна,
да ви се радвам докато с мама танцувате,
Сестра ми да пее и заедно с нея
да бликнем в дует, в трио,
в квартет
и Многая лета да стигне небето,
и пак да ти кажа – Наздраве, обичам те!
и само в мечтите си да съм твоето момиче…

***

Бъди ми здрав!
Жив и здрав още дълги,
дълги години!

септември 12, 2020 1