Търсене

Между два свята

NZ – България

Под Карантина

91461198_3507124872647564_8146512448849969152_n

Как ще затвориш тази топла светлина

окъпала града нацелуван от слънце,

отказващ да се оттегли в прегръдките на нощта?

Как ще затвориш това плиснало море,

осеяно с лодки варосани в бяло,

и сгушени в набръчканата кожа на прилива?

Прочетете повече „Под Карантина“

На мама

Мама, 81

Събирам цветове по спомени.

Заемам от сезони, вечности.

Размесвам, съчетавам и рисувам –

цвете да ти пратя, отдалече.

Започвам от високото, отгоре,

от небето – Синьо като незабравка,

като коприната на панделки прозрачни

втъкнати в косите, да ни пазят.

За светло-сянка Бяло вземам –

от върховете на постигнати мечти

от стръмното на дълговете изплатени,

и от усмивки – споделени и добри.

И още съм в небето, за Червено.

Подпалени от изгрева, изригват –

Розови желания и песни алени,

в гърба ме плисват, тихо ме достигат.

Червеното ще сложа в мак,

и ще го смеся с Морско Синьо

за люляка от лилав мрак,

не остарял и млад, и на шестнадесет години.

Остава ми Зелено да добавя

от клонче във напъпила градина

Обещание за радост. И послание.

Бъди ни здрава, мамо!

И не брой годините!

Здрава съм!

Трудно е, но съм здрава!

Есента си отива

от татко и мен

Капят листи пожълтели.
Капят едри капки дъжд
над полята, опустели
след пожънатата ръж.

Две тополи оголели
сред стърнището стърчат.
Птиците, на юг поели
в сивото небе мълчат,

и тиха горест се извива
над помръкналия ден.
Есента си пак отива,
но не от теб, и не от мен.

При нас отдавна тя танцува.
Със вятър, птици и листа,
прегръща ни и пак целува.
набръчканите ни лица.

Циганското лято мина
и топлите си дни прибра.
Под ледения дъх на зимата
земята стихна и замря.

24/10/2019

Завръщане

20190312_220533-effects5573842332711066908.jpg

На зима бяла в нощите безсънни
не знаеш – да мечтаеш, да сънуваш ли
спомени обветрени, безлунни
полегнали до прага на разсъмване.

Те всички оживяват в тъмното.
Вратите блъскат, пушат, разговарят.
Как искаш да си с тях, да се завърнеш
под навеса със лампите догарящи…

В лилава утрин чанове да звъннат,
овцете да се ширнат из полето,
разгърдена земята да въздъхне
и прати чучулигите в небето.

От плет порутен куче да те лайне
копринена черница да загука.
Къпини прашни в слънцето замаяни
на мравки и пчели да сочат пътя.

От счупен орех ядка да извадиш,
наръч дърва да хвърлиш във жарава,
червеното на гъсто вино, младо,
до дъно да изпиеш, до забрава

и – вдигнала ръце, да затанцуваш
със твойте хора – живи и сънувани,
по музиката на живота, бликнала
в сърцето на земята, на разсъмване.

***

20181222_170952

„Не заравяй стария кладенец

преди да си изкопал нов.“

 

Любовта е единственото нещо,

за което тази мъдрост не важи…

Вярна посока

Те ме водят все напред:
Първо – към завоя в ляво,
по пътя напрашéн зад хълма,
после – косо през тревите,
край уханния жасмин, нагрят
в следобеда до млечно бяло,
и край къпините с червени тръни
и малки черни плодове.

Гмуркат се във пируети:
водно конче със дъга в крилете,
вятърът, засвирил в плета
по струните на арфа стара,
дъждът, притичващ пред нозете ми
да близне пътя както пáри,
и косът, огласил съзвездия
жълтурчета, в зори заспали.

Водят ме и си споделят:
песента с извивки – чак до края,
полетът си осмелен – догоре,
цветовете си – от най-мечтаните,
и усърдието добро на мравките
поели пак на път. Нататък.

Дали и аз след тях да тръгна,
поне със мисъл – полетя?
От арфа струните да дръпна,
със дъжд и прах да се облъхна,
със косовете да замръкна
на звездо-лунна светлина?

Но не е важно къде отивам,
и дали ще стигна там, до края.
Важното е, че ги виждам,
вслушвам се, дори разбирам…
Важното е, че ги следвам.
И че посоката е вярна.

Блог в WordPress.com.

Нагоре ↑

Adobe 99U

A resource for the creative career

MUM LIFE STORIES

Every Life Story Begins with a Mum

Между два свята

NZ - България

Бързай бавно

Един блог на Мария Чинчева

Тодор Толев

блогче за общуване, споделяне и общи неща

After the Pause

a journal of poetry, flash fiction, and art

KathySteinemann.com: Free Resources for Writers and Poets

Word lists, cheat sheets, and sometimes irreverent reviews of writing rules.

През прозореца

Книгите са моят прозорец към света ...